На Босилеградския творчески небосклон откроява се едно име, което е наложило своята запазена марка поетеса – Наташа Константинова. Тя вече двадесет години се утврждава на поетичната нива с тенденция още дълго напред във времето да се доказва пред любителите на поетичното слово. (част от предговора)
Вярна на своя поетически почерк Наташа Константинова издаде четвъртата си стихосбирка. В книгата „Луната разглежда картички от бездната“ тя е събрала близо 65 свои стихотворения. Книгата е издадена с финансовата помощ на Националния съвет на българите в Сърбия и Босилеградските предприятия „Анитекс“ и „Нагард“.
Стихосбирката „Луната разглежда картички от бездната“ излезе от печат в началото на октомври. Преди нея поетеса е издала още три стихосбирки: „Тънка струя като черешова кръв червена” (2000), „Червен въпросник” (2000) и „Въстание” (2003).
„Луната разглежда картички от бездната“ е в памет на баща й.
Авторката говори за доброто, непреходната обич и променения през последните години свят. Тревожно алармира, че изчезват добродетелите у човека, а за сметка на това се увеличават измамите и пороците.
Запознайте се отблизу с писателката – Наташа Константинова, която влага себе си във всичко, което пише:
- Разкажете ни малко повече за себе си, кога започнахте да пишете и с какво обичате да се занимавате?
Започнах да пиша след гимназията. Наивно, но смело, с кратки стихове, които говорят за живота и цветовете, които пречупват светлината, винаги с постоянство и всички носят послание. Пиша и стихове в проза, но опитвам се да напиша нещо, което се вписва в монолог. Интересувам се и от графично рисуване, бих искала също да опитам себе си в тази област.
- Винаги ли сте искали да станете поетеса?
Винаги съм искала да създавам нещо, което ще създаде убеждението, че нещата в културата имат по-голяма стойност.
- Има хора, които твърдят, че да си поет е несериозна професия? Какво бихте казали на тези хора?
Поезията не е маркетинг и няма материална природа, поезията е лекарство за душата, спокоен бриз като музика и живопис.
- Кои са авторите, които Ви вдъхновяват? Как хванахте молива и започнахте да пишете?
Писателят, който ми е повлиял най-много, а все още и днес ме вдъхновя е Фьодор Михайлович Достоевски. Винаги съм искала да напиша нещо сериозно, малко с философски характер.
- Какво беше първото, което написахте?
Първото стихотворение в моята колекция е:
Лятото мина в един ден без дъжд
оковите се разбиват от горещината на пустинята.
Хората не трябва да бъдат омаловажавани положително
трябва да им бъде позволено сами да се погребват.
- Имате ли някакъв специален режим на писане?
Писането на поезия е съпътстващ момент от живота на твореца. Писането е интимно преживяване, както и четенето. И двете провокират желание да бъдеш част от тази магия. Най-активно съм писала при изживяването на щастливи и тъжни мигове. Тогава се раждат стойностни поетични творби. Любовта към литературата – остава до живот.
- Колко време Ви отне да напишете „Луната разглежда картички от бездната“?
Стиховете съдържащи се в „Луната разглежда картички от бездната“ са стихотворенията, които написах след издаване на третата книга. Не мога да не споделя, че не бях готова за четвъртата песенна колекция дори след излизането й и все още съм убедена, че все още липсва нещо.
- Заглавието е много интригуващо. Чия е идеята за него?
Сама си избрах заглавието, а значението му носи много причини за размисъл. Заглавието е в черни предположения, защото посветих колекцията на баща си, който бавно напуска подсъзнанието ми.
- Как бихте искали да бъде възприета книгата „Луната разглежда картички от бездната“?
За мен е по-съществено да съхраня чувствителността си към детайлите, към естетичното, хармоничното. Да запазя красотата в поезията си. Разпространих повечето екземпляри на минаващите хора и много се радвах когато виждах положителна усмивка на лицата им.
- Нещо важно, което искате да споделите за финал?
Благодаря за вниманието, което получава книгата ми чрез това интервю, поезията, е феномен, който благоприятства сближаването между хората.
- Как читателите могат да се свържат с Вас? Какво е посланието Ви към читателите?
Всички ме познават в този град, пожелавам им всеки да намери своята книга и винаги, когато могат да четат.
Наташа предостави няколко от стихотворенията си специално за читателите на Глас пресс. Насладете им се.
За децата
Аз и моят тато
В къщичка от злато,
Месингова ни колата,
На цветчета са стъклата,
Покривът – от ябълки червени –
На щастието е това земята
09.02.2016 г.
Край! Дойде краят.
Но аз не искам очи да отворя.
Стои човек в рамката на вратата,
Боядисан в синьо
И в тишината безмълвна
Закрачи
Хей! Все едно отдавна я познава
И всичко мина през коридорите глухи
Необратимо настъпва нещо
Луната, предрешена в бяло,
И стари пожълтели ръце
На затвореното пияно.
08.03.2017 г.
ММ ГЛАСПРЕСС
Издвој новости на српском
