На днешния ден е свикано първото българско Народно събрание

На 14 април 1876 година в местността Оборище край Панагюрище започва Оборищенското събрание, което е Първото Българско Велико народно събрание.

За броя на делегатите и другите участници в него има няколко версии.

Тук са апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов. За броя на делегатите и другите участници в него има няколко версии.
Според чуждите документи за Априлското въстание броят на представителите е бил 300 души. Захарий Стоянов на места ги дава 350, а и много повече заедно със стражата и другите присъстващи на събранието.

В своите „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов пише, че е имало списък на представителите, който пазел вторият секретар на Бенковски Тодор Белопитов. След неговата гибел обаче документът попаднал в турски ръце, но вероятно е бил изгубен и затова не е бил публикуван, както това е станало с някои други документи. Захарий Стоянов твърди, че е използвал именно този турски списък при съставянето на своя, в който са посочени 56 представители от 50 селища на IV Панагюрски революционен окръг.

Тома Георгиев, първият секретар на Бенковски и участник в събранието, пише в своята „Кратка история на Средногорското въстание“ (1901), че присъстващите са били общо 400 души, а представителите 80 души.

Никола Беловеждов, основавайки се на сведенията, дадени му в затвора от делегата Тодор Душанцалията, пише в книгата си „Първата пушка“, че на Оборище са били събрани 108 представители.

В „История на Априлското въстание“ (1907) от Димитър Страшимиров се твърди, че Захарий Стоянов си е измислил турския списък. Информация за подобен списък Страшимиров не намира и в Английската синя книга, където се сочи, че броят на представителите е 300. Все пак признава, че списъкът на Захарий Стоянов е верен, и ляга в основата на списъка на самия Страшимиров, където са посочени 65 делегати от 58 селища.

Друг списък на оборищенци има в „Княжество България“ на Георги Димитров. В него са дадени 55 представители от 49 селища, които почти напълно се покриват с данните на Захарий Стоянов.

Освен тези списъци съществуват още няколко, които обаче копират или използват в голяма степен данните от посочените.

Оборищенското събрание се свиква по решение на Гюргевския революционен комитет, за да стане ясна готовността на българското население за планираното въстание. То избира Военна комисия, която има за задача да разработи конкретния план за пролетното въстание.
През 1928 година признателните потомци издигат на мястото на събранието паметник с имената на участниците. Негов автор е скулторът Янко Павлов.

Източник: oshtepan.com