Мълчание

Кожата тръпки побират,
Всяка клетка настръхва,
Мислите кипят, не спират.
Душата не отдъхва.
Адреналин пъпли в кръвта,
Зениците нарастват в тъмнина,
Поглъщат с мрака светлостта-
Черни дупки блестят в самота..
И отново… тишина!

Под лъчите на огнена звезда,
Душа безсънна заблести.
В мъгли разчупена далечина-
Единствен път от лунни светлини.
В посреднощна тъмнина,
Чрез замъглени, неукротими лъчи,
Погледа търси светлина,
Търси познатите нечии очи…
Мълком в тишина!

Времето неочаквано минава,
Търсенето не спира за миг.
Сърцето не се укротява,
въпреки укротения вик.
Погледа срещна светлостта-
Очи, незабравени нито в сън.
В главата крещи мисълта,
Но безшумно е отвън.
И царува тишина!

Нежно с погледа изрича,
Със звук -който той дали разбра?-
шепна колко много го …
Ах, проклета, тишина!

Радица Божилова