Кръгли маси, кръгли зелници и кръгли нули

0

Минат не минат един-два месеца и току-виж някой свика кръгла маса за образованието на майчин език в Босилеград и Цариброд. Съберат се политици, директори, учители, просветни инспектори, заместник министри и министри от двете държави и философстват дали българските деца в Сърбия трябва да учат на майчин български език!? Над този eлементарен философски проблем десетилетия наред се упражняват лишените от всякакво философско мислене учители, управници, журналисти и  всякакви други хора на държавна хранилка. А целта е да се пренасочи вниманието докато в родното гнездо се мъти чуждо пиле.

Всяка година дискусията започва по един и същ монотонен начин: има ли нормативна база, има ли учебници на български, има ли подготвени учители, искат ли родителите децата им да учат на български език и така нататък до началото на новата учебна година, когато обучението отново си продължава по старият начин – на чужд език и писмо и с още по-чужди и странни учебни съдържания. И така докато и последните родители и ученици напуснат родните си краища в стремежа да си намерят по-нормално и по-спокойно място за живот.

За сръбските деца пък и за децата от всички други народности у нас и по света тоя въпрос не се поставя, не подлежи на обсъждане и отговорът се подразбира от само себе си.

Само при малцинствата в Сърбия, нещата не стоят по този начин. Босилеградските комунисти едно време решиха децата им да се учат на чужд език и така си продължава и до днес. Което означава, че комунистите още не са си отишли от властта и всеки се ослушва какво те ще кажат. Така или иначе, никой не можа да даде смислен отговор защо и кому е нужно потомствени българи да учат на чужд език, различен от езика на майките които са ги родили и отгледали. Няма и да го даде. Защото точният отговорът ще бъде самопризнание за едно нечувано предателство и престъпление срещу българското малцинство.

Така научените да презират майчиният си език, след едно-две десетилетия също стават родители които отново учат децата си да презират майчиният език. И не само да го презират но и да боготворят един чужд език, включително и чуждата чалга като един особен изпростяващ социално-културен феномен който прави младите слепи за красотата и хармонията и ги лишава от умението да разсъждават по човешки.

Българи по произход изучават как да мразят собствената си история и да презират майчиният си език, не искат да се идентифицират със своите генетични предци и с тяхната култура, но затова пък искат дипломи за висше образование, модерно здравеопазване, модерни коли и  други привилегии произлизащи от българското гражданство пак придобито на базата на български произход?! Изглежда, че тази деформация в мисленето е непремостима бариера за повечето наши сънародници. Някои се опомнят и сами се добират до истината, други не. За характера на един процес най-добре говорят неговите резултати: българите оставаме все по-малко. Даже заплашително малко. Казват ни, че това било някак си нормално и естествено – не било само до нас.

И така на кръглите маси десетилетия наред се говорят кръгли глупости. Накрая им носят кръглите зелници. За разлика от българският език, българският фолклор, българската история и култура участниците на кръглите маси  лакомо консумират вкусотиите от българската национална кухня. Резултатът от кръглите маси са кръглите софри. И резултатът е кръгла нула.

Иван Николов

Предишна статияМинистърката Ана Брнабич посети Босилеград
Следваща статияПодготовки за Президентските избори в Босилеград
Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.