КАК СЕ ПОСРЕЩА БЪДНИ ВЕЧЕР В КЮСТЕНДИЛСКО

0
Снимка: Уикипедия

Въпреки, че ние, жените, предпочитаме да мислят за нас като за модерни и равни с мъжете, кой знае защо за трапезата на Бъдни вечер кюстендилките все още предпочитат да правят всичко сами. С тези думи ст.н.с. в Кюстендилския исторически музей, етноложката Катя Керемидарска започва разказа си за един от най-светлите и почитани празници Бъдни вечер.

„В Кюстендилско, за разлика от другите краища на България, съществува един малко по-различен обичай, с който започва празникът Бъдни вечер. Още от сутринта, след като станат мъжете в къщата, вземат по две стари турски керемиди. От тях правят своеобразен капан, в който поставят жито. Целта е в капана да се хване едно или повече врабчета. Уловеното птиче се пече в ранни зори на следващия ден Коледа и от него всеки член на семейството трябва да хапне по малко. Вярването е, че вкусилите от печеното врабче ще имат лека година и ще им върви във всичко, което захванат през Новата година“. разказва Катя Керемидарска.

„От дългогодишните си изследвания като етнограф съм установила, че Бъдни вечер, малка Коледа или Божич, както наричат в нашия край този празник, е вечерта, когато на трапезата се събира задължително цялото семейство. На този ден най-възрастният мъж в дома запалва празничния огън. Традицията повелява в огнището да гори специално отсечено за целта дъбово или крушово дърво, което трябва да задържи огъня през цялата нощ. В нашия край празничната трапеза се състои от 9 ястия, питка с паричка, ошав, пълнени чушки, варен боб, постни зелеви сарми, зелник с праз, тиквеник, обреден хляб и задължително баклава. Когато за първи път чух, че баклавата е едно от традиционните ястия за Божич бях много учудена, защото ястието е традиционно за арабската, а не за нашата национална кухня. Едва по-късно от колеги историци разбрах, че най-вероятно баклавата е останала в празника на кюстендилци от многобройното турско население, живяло в града преди векове. Въпреки, че в района хората са се хранили на ниски маси, синии, на този ден трапезата се е нареждала върху слама, направо на земята. Стремежът е бил на нея да има от всичко, което се произвежда в стопанството. Задължително вечерята е започвала с прекадяването на цялата къща, за да се прогонят злите духове. След това всеки член на семейството е изказвал своите благопожеланията към другите и се пристъпва към разчупване на обредния хляб. Когато се разчупи погачата, първото парче се е наричало на умрелите и се оставяло на иконата, следващите се раздават на всеки член от семейството от най-възрастния до най- младия, като не се забравят и домашните животни. Лъжичка жито се хвърля в огъня за здраве и берекет. Обичаят повелява да не се става по време на яденето. От масата трябва всички да станат заедно, за да е плодовито житото. Трапезата не се прибира през нощта, защото се вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Поверието нарежда, че първият залък от обредния хляб се запазва. Ако в къщата има мома, тя го слагала под възглавницата си, за да сънува за кого ще се омъжи. Най-щастлив бил този, на когото се падне парата от питата, защото през годината от здраве и успех няма да се отърве. Празникът на Бъдни вечер е свързан с различни гадания за бъдеща женитба, за здраве и благополучие на семейството. Той е семеен празник, на този ден не е прието да се ходи на гости или на трапезата да има чужд човек, защото според вярванията той ще вземе от късмета на семейството, след като си отиде“ разказва Керемидарска.

След полунощ тръгват коледарите. Вечерта на този ден започва празненството, свързано с Рождество Христово.

Източник: kustendil.info

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.