Истина и свобода

„Не лъжесвидетелствай против ближния си“ (Изх. 20:16)

Често човек се сблъсква челно с темата за лъжата, за свободата, за съвестта. Цитираната по-горе Девета Божия заповед се опростява до невярното „Не лъжи!“ Какво обаче означава да не лъжесвидетелстваш, абсолютна ли е тази нравствена норма? Винаги ли трябва да се казва истината? Не е ли много по-голям грях да кажеш истината на враговете на истината? Ще отговоря с един пример от времето на комунистическата диктатура. Мой много близък приятел, от когото се уча и възхищавам, е бил пряк свидетел на скалъпените процеси срещу християни в България, които комунистите организират през 50-те години на миналия век. Арестуват голяма група християнски водачи и ги подлагат на нечовешки мъчения като целта е да признаят нещо, което не е истина. Те обаче са разпространявали нелегални Библии и чрез тях – Божието слово. Когато започват да ги разпитват, някой от тях се предават, но други издържат и тази проверка. „Е, трябваше ли да разкажат те всичко на своите мъчители, само и само за да кажат истина? Нали по този начин те биха навредили на борците за истината и биха обслужили враговете на истината“? – пита основателно той.

Другата тема, която ме е вълнувала и продължавам да анализирам е темата за свободата. Какво е това „свобода“? Трябва ли да я разбираме в онзи елементарно-буквален смисъл – да правим каквото си искаме? Не, разбира се. Свободата не означава липса на правила и норми, а тъкмо обратното – това е доброволният ти избор дали да ги спазваш. Свободата е право. Свободата е нашият избор дали ще следваме ония принципи, които изповядваме, или удобно ще си кажем: „Ама то нали това ми е по-изгодно – щом съм свободен, значи имам право да го избера“. Ние сме свободни да изберем кое е на първо място – Духът или материята. И, разбира се, да носим последствията от този свой избор.

И накрая нещо, което много исках да кажа още от началото на всички хора, които четат моите колонки в босилеградската медия „Глас пресс“ и ето – днес ми се удаде тази възможност. Не разбирайте всички мои мисли по тези дълбоко лични теми, по които разсъждавам на глас, като някакъв вид опит да се дава акъл или да се препоръчва как човек трябва да мисли или живее. Това също е свободен избор на всеки от нас. Аз просто тук мотивирам своя. Без изобщо да претендирам да съм някакъв дървен философ или да давам непоискани съвети. Най-малкото защото знам текста от Евангелието на Матей: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“ (Мат. 7:3)

Стефан Иванов