Ели Юрукова: Сърбия падна на изпита по добросъседство с България

Сърбия и нейните политици губят всека нормална политическа и дипломатическа мярка на добрия добросъседски тон, който изкуствено се поддържаше в последно време на високо равнище. Сръбският дипломат номер едно Ивица Дачич си позволи скандален и назидателен начин на комуникация с България и българския примиер Бойко Борисов, размахвайки заканително пръст, наричайки неговите позиции безобразие.

Нещо повече-според бившия верен сподвижник и ученик на Слободан Милошевич, а сега коалиционен партньор на президента Александър Вучич, България и Бойко Борисов трябва да бъдат благодарни, че примиерът е получил сръбски орден, но са забравили за този жест. Няма да повтарям повода за това изявление – Косово и българската европейска позиция, нито да напомням на Дачич, че България години наред се залага да се разплете компромисно косовския омагосан възел, който е най-сериозната заплаха за мира не само в региона.

Тук има нещо друго, което се превръща в стил на сръбската политика и дипломация ,и е трудно разбираемо за европолитиците.

Уж Сърбия също говори за компромиси и преговори, а хвърля ръкавица на назидателен, предизвикателен и груб тон тон, сякаш е на битпазара, а не на политиската сцена, когато нещо не и е по нейния вкус. Сръбският скандал-майстор Ивица Дачич се държи като на партиен митинг ,сякаш е пред своите избиратели. Въпросът е какво ше каже за този гаф Вучич, дали ще му издърха ушите ,и то не за друго, а затова, че може би социалистическият дипломат номер 1 е почнал в чужбина своята предизборна соцкампания, и се прави на герой без негово участие.

Не трябва да се учудваме, че след затегнатите отношения с Македония, Хърватия, Черна Гора, на дневен ред е и България. И то по толкова банален начин. Оказва се, че в сръбската политика всичко е толкова сметкаджийски и скандално елементарно,че едва ли не Борисов трябва цял живот да е благодарен и да падне на колене заради сръбски орден, да не мисли с главата си, а да върви по сръбската гайда.

България сигурно не трябва да толерира подобни сръбски фолкдипломатически гафове и подценяване ,след като сърбите си позволяват политическия лукс да замахват с пръст пред българския примиер. Не трябва нито ние, нито другите европейски лидери да толерират подобни недипломатически специалитети, приготвени в сръбската политическа кухня.

Ивица Дачич, който е известен в политическото пространство със своята фикс-идея да пее народни песни пред чуждестрани дипломати и политици, да забавлява на официални визити Путин и своите гости, и да демонстрира своите музикални способности на всяка крачка, сега в нашите очи се превърна в дипломатически палячо, за пореден път забравяйки, че добрия дипломатически тон е задължителен за всеки външен министър, ако води външната политика на една цивилизована държава.

Сръбските медии са еуфорични, ще цитирам едно от заглавията – Бойко, как не те е срам, дадохме ти орден, а ти държиш лекции… и така нататък, в този стил.

За мен по интересни са реакциите и коментарите на сърбите в социалните мрежи.Над тях трябва да се замислят сръбските политици. Голяма част от тях мислят, че Дачич не трябва да комуницира по този недипломатичен начин, да се кара със съседите, подиграват се с неговия стил и му препоръчват по добре да пее на събора в Гуча, отколкото да води сръбската дипломация, подсещат го да размисли защо сърбите масово от южна Сърбия взимат бьлгарско гражданство и емигрират.

Аз лично съм загрижена от другите коментари на обикновенните сърби – дали българите са приятели на сърбите или не, българи като българи, пишат, винаги са ни забивали нож в гърба, българите са лицемерни, искат- България до Ниш, а другите претенции към Сърбия тепърва следват….

Дали пак ще си говорим за старите догми -дали българи и сърби се обичат или мразят, мислех, вероятно наивно, че сме забравили този политически фолклор…

А реалностите са други – сръбската дипломация падна на изпита по добросъседство с България, и единствено остава надеждата, че съдбата на Сърбия не зависи от кафанската политика и националистическата риторика на нейните политици, които носят призраците от миналото.

България винаги е декларирала,че ще помогне и че подкрепя евпопейския път на Сърбия.

Но няма път към Европа със стари компроментирани политици, идеи, национализми, нито със старата сръбска пословица – говори сръбски, за да те разбере цял свят.

България, Европа и светът очевидно не разбират този език. На Дачич.

———————————————

Коментар на кореспондента на Агенция БГНЕС в Белград Ели Юрукова

Източник: bgnesagency.com

Предишна статияД-р Милен Врабевски: Да направим един по-добър и смислен свят за децата
Следваща статияPitanja razdora Bugarske i Srbije
Александър Димитров
Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 26 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.