Ели Юрукова: Американската „Свободна Европа“ се връща на европейските Балкани

Битката за медийната истина или продължава, или започва отново.

Истината е, че „Радио Свободна Европа“ не трябваше да напуска България в далечната 2004 година. Демокрацията, българските институции и медии не бяха узрели, защото живеехме /процес, който продължава и досега/ в една лъжлива еуфория на имагинерна медийна свобода. В българското медийно пространство се води и досега една безкрайна игра на полуистини с вкуса на партийни пристрастия, в която се знае кой зад кои медии стои, кой плаща баницата, кой печели от медийните фалшификати и каква е цената на лъжата, защото истината няма цена.

Много често съм си поставяла и въпроса – какво значи журналистически късмет? И отговорът за мен е бил винаги един – да работиш в медия като „Свободна Европа“. Като кореспондент близо 15 години от бивша Югославия, до затварянето на българската секция, нито веднъж не ми се е случило да бъда цензурирана, да бъде изхвърлена някоя „неудобна“ част от записа, да ми бъде поръчан материал по някаква тема, някой от редакторите или директорът да ми каже какво да пиша или коментирам, някой дори да ми „намекне“, че би било по-добре да пиша така, а не иначе, или да ми обясни, че това не е в хармония с политиката на радиото.

Защото политиката на „Свободна Европа“ винаги е била точната и вярна информация, и ако имаш няколко източници, които я потвърждават, няма друга истина.

Без никакви проблеми съм цитирала Милошевич, Шешел или ген. Младич, но и Вук Драшкович и Зоран Джинджич, защото винаги най-важното е било да се чуят и гласовете от двете страни на барикадата. Спомням си, че един сръбски генерал, с когото бях направила интервю ми каза, че никога RFE няма да пусне в ефира неговото виждане за ролята на югоармията. Ако това стане, каза той, „когато освободим Вуковар, ще те пусна да видиш какво сме направили“. Една вечер ми звъни телефона и ме канят с група избрани журналисти да вляза в разрушения от армията град-призрак Вуковар. Тогава написах най-трагичния репортаж в моя живот. От танка гледах как от двете страни на единствената размининирана улица бяха разхвърляни трупове на убити хора, къщите бяха разрушени до основи и изведнъж видях в цялата тази невероятна драма и едни почерняли детски пелени на простора, които бяха надупчени от куршуми…

В тези размирни драматични години сигурно беше много важно в България да се знае истината за събитията в нейната западна съседка и да се обясни защо патологичният и неконтролируем национализъм доведе до кръвопролитие и разпадане на изкуствено създадената югофедерация. Защото и в България имаше политици, партии и хора, които се възхищаваха и оправдаха политическото късогледство и фатализъм на Сърбия, която имаше илюзии, че може да воюва с целия свят и да спечели битката с цената на хиляди убити и ранени.

Да не говорим и за факта, че военният конфликт беше много “удобен” за сръбските политици да забравят за правата на българското малцинство в Сърбия, да се опитат да създадат шопски език или да превърнат нашите сънародници в жертва на сръбската националистическа истерия. А и в България имаше псевдолидери и късогледи политици, които мислеха, че, ако играят на сръбската карта и ръкопляскат на Милошевич, ще спечелят.

Не искам да се връщам към тези времена, искам да забравя невероятния натиск срещу свободата на словото, отнетата журналистическа акредитация, заплахите, преследването, непозволените опити за психологически и физически натиск, обиските в къщи, информативните „приятелски“ разговори в полицията, обвиненията, че работиш за американците, които искат да унищожат Сърбия. Не искам да си спомням за това. Защото знаех, че истината боли много, че фактите и репортажите от мястото на събитието са силен аргумент и могат да убият дезинформациите … И защото българинът, а и честните и истински български политици вярваха на „Свободна Европа“, която не създаваше фалшиви новини, събития и коментари, а просто показваше света, какъвто е, без червени илюзии, политически спекулации или лакейство.

На Балканите, дори и да ги наричаме Западни Балкани, или ако искате дори Европейски Балкани, нещата трудно се променят. Тук всичко е премного – и политически страсти и емоции, и любов, и омраза, и истина, и лъжа.

Фактът, че Свободна Европа се връща в България в това новото време на безкраен информационен поток от новини, събития и източници показва, че нещо куца и нещо липсва в българското медийно пространство и малкото независими медии не са достатъчна гаранция, че истината може да намери големия път и да достигне до всички. Защото и премълчаването и скриването на фактите също е лъжа.

Сигурно сензациите и медийните манипулации сигурно в днешно време се продават добре, но това доведе до там, че да чуеш истинските новини и точните коментари, е най-голямата сензация.

–––––

Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград.

Източник: БГНЕС