Тия дни по телевизиите се въртят кадри от протестиращи демонстранти които нахлуват в македонския парламент. Виждат се озверени и окървавени лица, възрастен човек влачи една жена за косата, размахват се знамена, чуват се скандирания и викове, димни бомби, бездействаща полиция.
Зад накъсаните и задъхани репортерски изказвания се опитвам да проникна във вторият план на събитията и да намеря отговори на въпросите които налитат един след друг.
В съзнанието ми се появяват спомени от протестите в Босилерад, когато почти по същия начин, след проведените местни избори не можа да се конституира общинско управление в законовия срок и протестиращите тълпи насила извадиха дотогавашните управници от общината. Беше непосредствено след свалянето на режима на Милошевич. И появилите се илюзии и надежди на 5 октомври 2000г. Между другото, това бяха първите и последни протести.
Последва временно шестмесечно управление и преждевременни избори на които „изгря звездата“ на демокрацията. И спря точно по средата на небето. Току що излезли от комунизма, гражданите не знаеха какво да правят с демокрацията и как да я използват за собственото си благосъстояние и изобщо за напредъка на обществото.
Новите (стари) управляващи, пръкнали се в комунистическото котило, също не умееха да управляват по новите правила.
Но на управниците им хареса и те използваха невежеството на гражданите, за да овладеят и подчинят демократичния процес за да запазят властта си за години напред. Даже за десетилетия. Заради собственото им благосъстояние и това на техните партийни чорбаджии.
Властта се превърна в техно занимание, професия и бизнес. Печеливш при това. И произведе патологични промени в личността и поведението им. Те заживяха с чувството за превъзходство и недосегаемост. Извън всякакъв обществен и правен контрол.
Гражданите отново станаха заложници на управляващите. Вместо те да избират, да сменяват и да контролират как власттта изразходва данъците им, властта се превърна в техен работодател благодарение на това че прибира и разполага с данъците им. И господар който им дава мръвки колкото да живеят. За да плащат данъци. И за да гласуват. За тоя който им дава мръвките. Техните мръвки.
Суверенът вече не е суверен. Той отново е зависим роб на господаря който си присвои демокрацията и който от време на време прави избори, ей така, за парлама. На които ще изкара поданиците които ще гласуват не за друго, а за да не останат семействата им без хляб. Ако не достигат гласовете на живите, те ще пуснат бюлетини и от името на умрелите. Което е престъпление, но не е наказуемо. Защото те не само пишат законите, но и съдиите назначават.
Свобода на словото, на медиите, на личността, на политическите уверения и други демократични принципи и ценности? Не. Защото гладният, бедният и смачканият има нужда само от хляб.
А хлябът и ножът са в ръцете на господаря.
Въпреки вторият план на събитията, в съзнанието ми непрекъснато тече оня забавен ТВ кадър, в който възрастен човек яростно влачи за косата една жена…
Иван Николов
Издвој новости на српском
