Да надживееш палачите си

0

На преклонна възраст почина един непреклонен българин от Македония – Панде Ефтимов. Потомък на стар български род от Преспа дал най-добрите си синове за свободата и независимостта на Македония. Претърпял какви ли не експерименти на разни завоеватели които няколко пъти го връщат в първо отделение – на сръбски, италиански, албански и най-накрая на български. Никой не е успял да го промени и превъзпита. 

Панде цял живот отстояваше истината за българската същност  на Македония. С цената на лишения и страдания. С цената на 7 млади години прекарани в югославските затвори. С цената на преследванията от страна на югославската държавна сигурност и тежка физическа работа за да оцелее.

По времето когато се правеше нова, македонска книжовна норма и нов език. Когато хиляди негови сънародници се отказваха от българският си род и се заклеваха в югославянството и македонизма. Когато стотици скопски академици, доктори на науките, журналисти, историци и всякакви други от девет кладенеца носеха вода за да докажат, че македонците не са потомци на българи, че са югославяни, сърби а напоследък и „антични“ македонци.

Но не и Панде. Той просто винаги е говорил истината и затова е бил преследван, съден и изтезаван. И освобождаван от затворите под натиска на западният печат. Където впрочем са били въдворени и баща му, брат му, вуйчо му, братовчед му. И десетки хиляди други национално осъзнати българи в Македония. „Македония беше касапница за политически затворници от 1944 до 1988г.“ – казваше Панде.

Той беше един от ония които надживяха югославските си палачи които систематично унищожаваха интелигенцията и свещеничеството в Македония в името на югославянството и македонизма. Той дочака да види краят и на двете утопии. И си отиде от тоя свят с чувството на праведник и победител.

Истинската Македония оцеля до наши дни благодарение на такива като него.

Спомням си дългите разговори с Панде във Варна по време на конгреса на Световният парламент на българите. Надълго обсъждахме как да се преодолеят поразиите в науката, историографията и съзнанието на младите македонци отровени с антибългарска пропаганда и патологична омраза към кръвните си братя в България. Бай Панде залагаше на демокрацията, просвещението, човешките контакти, културното сътрудничество, свободата на словото, общият ни език, общите проекти… „Кой македонец няма роднини в България?“ – питаше той

„Ние никога не бива да правим това, което те правеха с нас“ – казваше той. И си даваше сметка, че осъзнаването на истината ще бъде дълъг и труден процес, може би ще минат поколения. Накрая, истината пак ще победи както винаги е побеждавала преди нас и така както победи по наше време. Въпреки убийствата, въпреки лъжите и фалшификациите, въпреки „Трето полувреме“… Ние не можахме да победим враговете на Македония със сила. Ще ги победим с постоянство. Ние преживяхме „Кървавият Божич“ и дочакахме да видим как югославските генерали като последни махленски крадци панически къртеха вратите и прозорците на казармите за да ги откарат и продадат в Сърбия.  

Панде не пестеше упреците си и към българските държавници и политици затова, че нямат дългосрочни виждания и цели не само по темата Македония но и по темата България в горещата атмосфера на Балканите. Упрекваше ги за яловият романтизъм от 19 век и ги насочваше към новата психологическа съставка на младите поколения за която освен исторически факти са нужни още много лични контакти, дискусии, културен и междуличностен обмен, преодоляване на наслагваната отчужденост и внимателно, добронамерено, братско разбиране за натрапените ни различия и разделения.

Ядосваше се за острите и непремерени думи които си разменяха историците от двете страни на границата и които, вместо да създават мостове, задълбочават пропастта – точно това което искат враговете на сближаването между България и Македония.

А той искаше точно обратното. „Аз не правя разлика между Македония и България. Изобщо не ги деля. Как да ги деля?” – каза той в едно от последните си интервюта.

Днес, на  16 август 2017г. е погребението на тленните останки на Панде Ефтимов в Скопие. Бог да прости Панде Ефтимов!

От утре започва посмъртният му живот за Македония. Да живее Панде Ефтимов!

Иван Николов

Предишна статияД-р Милен Врабевски – „Почетен гражданин на Варна“
Следваща статия40 години от първия сателитен сигнал от България към космоса
Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.