В Чийший почетоха паметта на бесарабския български поет Михаил Бъчваров

0

В българското село Чийшия (днес с. Городнее, Болградски район, Украйна) почетоха паметта на именития си съселянин Михаил Бъчваров, който почина в края на миналата година. В памет на поета се проведоха поминални мероприятия като бе отслужена  панихида в Свято-Петропавловската църква, организирана изложба за творчеството му под надслов  «Спомен за поета». Организатори на събитието са кметството и ръководството на местния Городненски  историко-краеведски музей. На мероприятието присъстваха гости от Молдова, съседните села, роднини, приятели, комшии, колеги. Мнозина чийшийци  почетоха  паметта на  поета, който е писал главно за тях. Именно за родното село и за родните чийшийци Михаил Бъчваров посвещава голяма част от своето творчество.

Михаил Бъчваров-Бондар е роден на 21 ноември 1946 г. в с. Чийший (Огородное), Болградски район, Одеска област, Украйна. Потомък е на български преселници от 1812-1813 г. Прадядо му Димитър Бондар е един от над 200-те бесарабски български опълченци по време на Руско-турската война 1877-1878 г. М. Бъчваров-Бондар завършва Висша профсъюзна школа в Москва през 1979 г. Преди това около 10 години работи като миньор в Донбас. Член на съюза на българските писатели и на Международния съюз на писателите на Русия. След разпадането на СССР прави опит да се установи да живее в България. Издал е стихотворните книги „На белия свят“ (1986), „Камък на синора“ (1996), „Архангеловден“ (1997), „Скитник сред ветровете“ (2003). Автор е на документалния филм „Трънливият път към науката“ (1989). Превеждан е на руски, украински, белоруски и молдавски език. Умира на 21.12.2017 г. в гр. Силистра.

Светлана Драгнева

 

БАЛАДА ЗА ОРАЧА И ПЕСЕНТА

Живееше под слънцето човекът.
Поле ореше, сееше, косеше.
И песен майчина, дошла от памтивека,
пееше под сенчести череши.

Но мина пътник весел и красив,
със своя песен одари орача
и той запя, признателен по здрача,
песента на пътника щастлив.

А след година други минувач
щедро му предложи свойта песен.
И запя я той – селякът орач,
забравил предната и майчината лесно.

И всяка пролет, от изгрев, че до здрач,
нова песен чуваше полето.
Но дойде ден и… чу се тъжен плач:
„О, песен майчина!“ Но сърцето

не можеше във свойте дълбини
нищичко от нея да си спомни.
И той прокле и себе си, и дните,
и пътниците, в нищо невиновни.

Вкуса изгубил на хляба и солта,
той тихичко през зимата почина,
оставил сиромашки на света:
полето, ралото и три орача-сина.

И те потеглиха живота си немил,
без род и корен, без песен на дедите.
И само чучулига лекокрила
пееше безгрижно в висините.

Михаил Бъчваров, Кишинев, 1987

Предишна статия„Арт Розалиада“ ще бъде открита във Велико Търново
Следваща статияМолдова губи все повече граждани всяка година
Светлана Драгнева
Светлана Драгнева е родена през 1973 г. в с. Виноградное, Болградски район (Бесарабия), Украйна. През 1995 г. завършва българска филология в Югозападния университет «Неофит Рилски» - гр. Благоевград. В момента е докторант в СУ «Св. Климент Охридски». От 1996 г. до днес взема активно участие в културно-просветната дейност на българската общност в Украйна. Заместник-председател е на Асоциацията на българите в Украйна, главен редактор на общоукраинския седмичник на български език «Българите: вчера, днес, утре». Носител е на наградата на ДАБЧ – медал «Иван Вазов», държавна награда на Украйна «Заслужил деец на културата».

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.