Днес в Закарпатието бе открит паметник на известния фолклорист и историк Юрий Венелин, родом от Свалява. На историческото събитие се събраха закарпатци, духовници, културни дейци. Българската общност в Украйна бе представена от народния депутат и президент на Асоциацията на бълагрите в Украйна Антон Киссе, който в своето слово подчерта ролята на великия украинец Юрий Венелин в оказването на голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция през XIX век.
В рамките на тържествените чествания премина международна научно-практическа конференция, посветена на Деня на славянската писменост и култура на тема „Славянският свят: Ю.И. Гуца-Венелин „. Събитието е посветено на 215-годишнината от рождението на Венелин.
На гроба на Ю. Венелин в Даниловия манастир в Москва българите издигат паметник с надпис: „Той първи път напомни на света за забравеното, но някога славно и могъщо племе на българите и горещо желаеше да види неговото възраждане.“
През 1829 г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.
През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 г. се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език.
През 1836 г. установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.
Юрий Венелин е автор на съчинението „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, издадено в 3 тома през 1829 – 1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност.
С.Д.
Издвој новости на српском
