Време е за нов подход на ЕС към Западните Балкани

Връзката на ЕС със Западните Балкани изглежда се измести в положителна посока през последните месеци с решението за започване на много отлаганите преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония и предоставянето на значителна медицинска и финансова подкрепа, свързана с COVID-19. Независимо от това, основните въпроси остават. Успешното решаване на тези въпроси ще изисква честност и истинско ръководство на предстоящата среща на върха между ЕС и Западните Балкани на 6 май.

Докато премахването на френското вето и започването на преговори за присъединяване предполага напредък върховенството на закона и свободата на медиите, реалността е съвсем друга. Точно както ЕС е свидетел на ерозия на демокрацията отвътре – не виждайки по-далеч от Унгария и Полша – така и тази тенденция се наблюдава на Балканите. Кризата с COVID предоставя възможност на правителствата да увеличат тази негативна тенденция. Въпросът за корупцията е също толкова проблемен, колкото и досега. ЕС изля милиарди евро в региона и обяви над 3,3 милиарда евро финансова подкрепа, свързана с COVID-19. Двете страни признават, че частните фондове на ЕС продължават да са използвани погрешно. За твърде много правителства в Западните Балкани присъединяването към ЕС е игра, която трябва да се играе, но не тази, която те искат да спечелят. Далеч по-добре е да продължат да играят европейската игра срещу своите геополитически съперници и да позволят на финансирането да продължава да тече, като избягват неудобните проверки и баланси, присъщи на членството в ЕС. Точно както с Турция в миналото, ЕС също е щастлив да играе играта. Да направи достатъчно, за да поддържа претенцията за истински ангажимент за присъединяване и регионална стабилност, като същевременно смекчава амбициите на Русия, Китай и Турция в региона.

Истинските жертви в тази ситуация са гражданите на Западните Балкани, чието желание за политически и икономически напредък е осуетено или в някои случаи върви назад и данъкоплатците на Европа, които продължават да пълнят сметката. Липсата на ефективно ръководство на ЕС създаде отвор за другите, Китай, Русия и Турция, всички които имат по-добро разбиране на манталитета на региона и за някои от скрупулите или ограниченията на ЕС, което им позволява да обърнат ситуацията в тяхна полза. Компаниите от ЕС например не са победителите от приватизацията на държавни индустрии и публично финансирани инфраструктурни програми. Също така се твърди, че някои балкански държави могат да откажат предлагането на свързаната с COVID финансова помощ. Защо да я вземат от ЕС, когато могат да получат същото от неговите геополитически съперници, без да се прикачат със същите обвързаности? Много анализатори твърдят, че ЕС вече препълнен и просто няма ресурси или енергия, за да затвърди лидерството си и да даде тласък на реалните промени в Западните Балкани. Те дори предполагат, че може да е време да преотстъпят ръководството на западните сили към САЩ. Тези аргументи не успяват да отбележат значението на Западните Балкани за ЕС и опасностите, с които се сблъсква в момента – опасности, свързани с въздействието на пандемията COVID-19. Те пренебрегват значителната енергия и ресурси, които вече са отделени.
Това, което се забравя, е потенциалът на региона. Ако направи нещата правилно, ЕС може да се възползва от този икономически потенциал, като същевременно изпрати мощно послание за силата на европейския проект и ценностите. ЕС се нуждае от по-честна и настойчива стратегия, ако иска да убеди лидерите в региона да спрат играта срещу геостратегически конкуренти. Посланието, което трябва да бъде предадено на хората от Западните Балкани, които са все по-скептично настроени към възможностите за членство, е, че ЕС е изцяло ангажиран с процеса на присъединяване и собствените им правителства застават на пътя на напредъка. Новата методология и план за разширяване на ЕС за Западните Балкани не може продължава да работи както досега. Блокът трябва да признае, че средствата на ЕС продължават да се използват неправилно. Трябва да се създаде нов и наистина независим механизъм за контрол на разпределението и използването на средствата на ЕС. ЕС трябва също да спре с политиката на „розовите“ оценки на напредъка. Трябва да има много по-голяма строгост и прозрачност в начина, по който се отчита напредъкът или липсата му. И трябва да се постави още по-голям акцент върху осигуряването на независимостта на демократичните институции.

Средата след COVID – 19 създава повишени рискове, но също така позволява да се променят старите начини за вършене на нещата. Срещата на върха между ЕС и Западните Балкани предоставя реална възможност на ЕС да подобри своя подход към Западните Балкани. За гражданите на региона, да се надяваме, това да не бъде напразно.   * Анализът е на Владимир Крулж, сътрудник в Института по икономически въпроси в Лондон и бивш главен икономист на сръбския преговарящ екип на ЕС, публикуван в Euractiv.

Превод: БГНЕС Редактор: ЛЮБОВ ПАВЛОВА

Източник: actualno.com

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.