Чудя се. Ей така, предизборно. И на себе си, и на онези, които ще участват в „нещото“ на 21 юни. Гледам списъка с регистрираните партии и се мъча да си харесам някоя от двете предложени. Как да се разбере произхода на новите прогресисти в Босилеград?
Какво улесни успешната трансформация на националното ни малцинство в прогресисти? Какво говори това за състоянието на демокрацията у нас?
Но, пак се питам „Чакайте бе, хора, вие хубаво се гласите да управлявате, ама първо да видим какво досега направихте, вярвате ли си първо вие, а след това се питайте, вярват ли ви хората?“
Но от друга страна очевидно е, че нещо трябва да се направи, ако пак ще избираме „овце“, нека поне да са породисти…
Те на милио народец обещаваха всичко на предишните избори проведени през последните 18 години, ама се разминаха някъде с намеренията си в процеса на политическите битки. От тогава изборите ставаха по-чести и има все с по-малък избор. На края остана избор – с мен или срещу мен. Това улеснява спечелването на избори. И това е най-лесният начин, когато изглежда, че няма друг избор. Ние всички сме, най-меко казано, за някого. И колкото повече сме за тях, толкова по-малко сме за себе си. Съгласихме се да живеем живот, който е нечия предизборна кампания.
И в тази, както във всяка друга война, няма място за тези, които са по средата. Преживяват само онези, които осъзнават, че ако не сте с тях, значи сте против тях.
А пък на мен не ми излиза от главата мисълта. Дали да гласувам… ?! Винаги сам го правил? Колкото и да го мисля, то топла вода няма да измисля. И защо така? Искам ли да стана от тези, които традиционно пренебрегват изборните. Не гласуват, а после псуват. Другият вариянт е, отново ще отида да драсна някое квадратче и да се отчета. Но, съвестта не ми дава мира…
Прецених по себе си, приятелите си, съседите и съгражданите си и реших да бойкотирам! Няма свобода на избора – няма избор. Този, който подчини общината ни на себе си, сам ще отиде на урните и тогава всички ще видят това, тогава Царят е гол. Императорът подчини всички институции на себе си, така че нека това да се види. Бойкотът е средство, а не самоцел. Бойкотът в известен смисъл е израз на безсилие, но всички трябва да видят, че демокрацията е безсилна и крехка, трябва да се пази ревностно, и че е много лесно всеки владетел да тъпче по нея. Ако няма условия, тогава ни остава само бойкот .
Но, мечтател сам аз, оптимист сам, току-виж един ден дойде някой, който няма да краде, ще даде рамо на хората, ще се държи достойно и национално отговорно…
ГЛАС-ПРЕСС
Издвој новости на српском
