Балкански страсти

„А който върши неправда, ще получи според неправдата си: лицеприятие няма” (Колосяни 3:25)

На Балканския полуостров отново стана горещо след събитията в Парламента на Република Македония през миналата седмица. Разбира се, основният проблем там беше, че се посегна към средствата на побоите и безцеремонната разправа с политическите опоненти. Това не е демокрация, това е диващина, организирана от един човек, който иска да остане на власт на всяка цена. Когато една държава обаче иска да стане част от Европейския съюз, трябва да приеме и правилата му. А едно от най-важните от тях е, че подобни кризи се решават с демокрация – чрез парламетарни средства. Ако не става така, трябва с още повече демокрация – чрез нови избори. Но не по начина, по който го направиха част от нашите съседи – македонците. Това е точно толкова задължително, колкото беше и ясният сигнал към Ердоган, че както я е подкарал, може да стане още по-голям приятел с Путин, но до Европейския съюз няма да се доближи, камо ли пък  да получи членство. Чудя се на македонците, какво искат да постигнат с тези действия? Да оставят на власт Никола Груевски, който да ги досъсипе, или да си предизвикат война с Албания? Те бяха част от разпадналата се Югославия, толкова ли отдавна бяха войните, които се водеха за нейното наследство? Толкова ли не могат да преценят, че това е най-лошото, което могат да си предизвикат? Най-доброто за Балканите е всички държави на полуострова освен Турция да станат членки на ЕС. Това ще реши по положителен начин всички спорове за граници и ще помогне на хората да живеят по-добре.

Пластмасовите бутафории в центъра на Скопие и желанието да се присвои българска история са също необясними. България е държавата, която първа от целия свят призна независимостта на Република Македония и която, за разлика от други държави, винаги е била против разделянето й между няколко страни. Отказвали сме се от „своя дял” на няколко пъти в последния един век, защото знаем старозаветната Соломонова притча, в която две майки се карали чие е детето. Едната казвала, че е нейно, но и другата настоявала на същото. Когато отишли при цар Соломон да реши спора и той видял, че никоя от двете не отстъпва, наредил: „Добре тогава, отсечете половината дете на едната, а другата половина от детето дайте на другата”. Тогава истинската майка казала „недейте, аз не го искам, дайте го на нея”. Соломон обаче го дал на нея. Отсъдил, че тя е истинската майка, защото разбрал, че само тя наистина мисли за него, а не за себе си.

Република Македония на всяка цена трябва да запази своята цялост. Въпреки, че както е казано в оня популярен в България анекдот – в никакъв случай не трябва да се играе на шахмат с македонец. Защото ще ти открадне царя.