Я̀решник – хайдушко му име не остало

-Турци на мен ще ми крадат коне! Техните били каталясали от тежки товари, търговци, измамници, кръвопийци! И хайде товара на мой Дорчо! Те знаят ли, че мой Дорчо ми е по-скъп от всички техни коне, барабар със стоката, която носят! Поне да го бяха платили, ама те пари за мой Дорчо нямат! Цена няма той! А бил им под ръка! Пасъл ей горе, в падината, е, лесно е да го хванеш, кротък и хранен кон – да му метнеш самара – и карай! С главите си ще ми платят тези проклети изедници! – нареждаше, ругаеше и беснееше Страхил.

Откраднатият кон не му даваше нито мир, нито сън. Само си мислеше как да отмъсти на крадците, макар че не знаеше кои са, но все едно! Всички са от един дол дренки. И си повтаряше:

-Турчин ли, търговци ли?! Няма бял ден да видят! Ще ги трепя като мухи, та нека ги боли! И то сто пъти повече нека ги боли! Нека да има були вдовици! И то много да са! 

Страхил продаде сивия вол, отиде в Кюстендил и купи пушка, барут и сачми. Намери още петима братя съмишленици и хвана гората, та стана хайдутин.

Не след дълго се чуваше – тук турчин убит, там заптие безследно изчезнало, тѐ кервани били обрани и името на Страхил станало страшилище за турци и чорбаджии. Търсели го под дърво и камък, давали награди – кой го хване жив или мъртъв, но никому не се отдавало, защото имал ятаци сред раята, те го криели, хранели и вардели от турските потери. В една такава потеря срещу Страхил и неговата дружина тежко бил ранен един аскер, турски войник, в пределите на днешен Я̀решник, Босилеградско. Там, където са минавали и се крили хайдушките дружини, и ден днешен местностите в село Я̀решник носят имена като Хайдушки прѐслап и Хайдушко присое.

За наказание турските власти наредили на ярешничани да лекуват ранения аскер, да му дават храна и да изпълняват всички негови прищевки, докато не оздравее, защото бил ранен на тяхна територия. Турците са знаели, че хайдутите са имали ятаци точно в това село.

Понеже турчинът не е християнин, никой не искал да го приеме в дома си. Затова решили да го гледат в една малка пещера срещу селото. Днес тази местност, която се намира срещу Катранджийска махала, се казва Кудрѝла, по името на ранения турчин – Кудрил. По турските разпоредби освен да го лекуват и хранят, селяните трябвало и всеки ден да го бръснат. След време това дотегнало на хората. Една вечер един от тях отишъл с малкия си син да отнесе на аскера храна и да го обръсне. По време на бръсненето турчинът се заял със селянина и тоя му резнал гърлото. Погребали го близо до селското гробище и това дало името на мястото – Турски гробища. На властите казали, че е умрял от раните си. Наесен, когато бирниците дошли да събират данъците, един селянин им казал:

-Ако ме освободите от данъка, ще ви разкрия истината за Кудрил.

Турците обещали, но дали са изпълнили обещанието – историята мълчи.

-Кудрил го заклаха! – казал селянинът.

Турците събрали селяните и ги разпитали един по един за смъртта на Кудрил, но никой не признавал. Тогава турците си послужили с лукавство. Започнали да дават лакомства на децата и да ги разпитват за смъртта на аскера. Детето, което било с баща си, казало истината, и то с радост.

-Тато, като го бръснеше, дръпна бръснача ей така, та потече кръв и Кудрил само каза „Крръъък”.

След това признание изровили тялото и истината лъснала. За наказание запалили селото. А населението се разбягало по околните чукари и в съседните села. След известно време някои се върнали, построили къщи до кошарите и така се формирали махалите на Я̀решник.

Понеже селото е в полите на Църноок, а самият връх е в землището на селото, Я̀решник е място само за отглеждане на добитък. По онова време, тъй като са пасли тук стада с хиляди овце и по усоищата са гоени много кози, най-вероятно оттам произлиза името на селото – не от коза, а от нейното чедо – яре.

Навремето Я̀решник имало няколко махали. Тата̀ровци, или Тата̀рска махала е най-позната по името на търговеца на рогат добитък – Ангел Татарски, който имал чифлици в Солунско и в Кюстендилско. А пък Леща̀рци получила името си от лесковата гора, в която е построена първатат кошара, а след това формирана и махалата. Махалата Селище не носи име по името на старото село, обаче днеска тя е най- близо до него. А Трѝчковица най-вероятно е получила името си от своя основател. Създателят на Кара̀джинци е преселник от Църно̀щица, от махалата със същото име. Катранджѝйци е най-голямата махала в селото, позната още под името Присо̀йска. По долините на тази махала пороите са изравяли загорели борови трупи. По предания се казва, че навремето в Ярешник е имало голяма и гъста борова гора, но е била унищожена от силен пожар. Тук, на това място се е правел катран за нуждите на Краището, а и по-нашироко. По това махалата е получила името си. През реката, в усойната й част, се намира махала Мъртвѝца.

Я̀решник, село на ятаци, търговци и заможни скотовъди, днеска е село, в което бродят вълци, глигани и тук-таме възрастни хора.

 Радко Стоянчов

Докладвай за грешка на тази страница!





    captcha

    За Радко Стоянчов

    Радко Стоянчов е роден през лето господне 1954.г. в с. Белут, Босилеградско, Западни покрайнини. Зодия стрелец, образование грамотен, книги печатал и ще печати, награди само и единствено за поезия.

    Още за четене...

    Вирусът на тоталитаризма

    Бяхме свикнали да си мислим, че благодарение на технично-технологичния напредък и компютрите сме достигнали някакво …

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.