Начало / Новини / Ще спре ли България Северна Македония по пътя към ЕС?

Ще спре ли България Северна Македония по пътя към ЕС?

Вместо да спорим чий е Гоце Делчев, не е ли  по-добре да изградим обща магистрала, която да носи името на този наш герой

Местните албанци направиха всичко възможно Скопие да влезе в НАТО

Интерес да стоим разделени, освен Белград, има и Москва

Северна Македония от две седмици има правителство, което ще работи в сферата на евроинтеграцията и на засилване на добросъседските отношения. Югозападната ни съседка е посветена да продължи по този път и дава ясни сигнали, че ще направи необходимите реформи, за да стане член на ЕС. За тази цел премиера Зоран Заев създаде специален секретариат за европейските въпроси, които бе оглавен от вицепремиера Никола Димитров. Подготовката за преговорната рамка за старт на преговорите между Скопие и Брюксел върви с пълна сила. Очаква се по време на германското председателство на ЕС да стартира процеса. В ход са неформални разговори, размяна на позиции, търсят се решения, за да тръгне процеса. Но дали ще тръгне? Съдейки по изказването на вицепремиера Красимир Каракачанов направени пред скопската телевизия „24” България щяла да блокира първата междуправителствена конференция за Северна Македония с ЕС, ако историческата комисия не постигне съгласие, то тогава това би станало доста трудно.

„Три години след подписването на Договора за добросъседство македонската страна отбягва становищата на историците, за да не се стигне до решаване на въпроса за Гоце Делчев и с това показва, че Скопие няма желание да води истински диалог”, каза вицепремиерът Каракачанов. Според него не може само едната страна да прави компромиси, а другата да прави каквото си иска. След казаното от София, премиера Зоран Заев в първото си голямо интервю пред македонската обществена телевизия, обяви: „Изпращам съобщение до съседна България, че сме готови да преговаряме по въпроса за Гоце Делчев. Ако сме наранени, това не е приятелство. Вярвам, че ще намерим решение с приятелска Република България”.

Заев допълни „показахме, че имаме капацитета да разрешаваме проблеми. Решихме три глави от преговорите, споразумяхме се за пет исторически фигури от миналото, шестата историческа фигура е Гоце Делчев. Имаме архиви, ще седнем и ще ги обсъдим прозрачно и публично. Ще намерим решение. Трябва и двете страни да са победители”.

Премиерът Заев каза две важни неща, а последното бе и ключово, че архивите ще бъдат обсъдени както и че „двете страни трябва да са победители”. 100 години България и съседна Македония бяха разделени от историческите обстоятелства и се намираха в различните сфери на влияние. И вместо, когато падна комунизма, да наваксаме пропуснатото българите и македонците се впуснахме да си доказваме кой, какъв бил и защо не знаел какъв е. Време е, да оставим историята на историците. Тя не трябва да пречи на хората да живеят нормално, да пътуват без проблеми, да развиват бизнес и културните контактите и да се опознаваме повече. Интерес това сближаване да не се случва освен Белград има и Москва.

Съседна Македония от скоро е член на НАТО, страната предстои да влезе един ден в ЕС, което изцяло ще промени регионалната картина и ще отвори нов хоризонт на сближаване между София и Скопие. Но ние с лека ръка сме готови да го пропилеем и за пореден път да изгубим шанса си да се сближим с хората от Повардарието. След подписването през 2017 година на Договора за приятелство и добросъседство между София и Скопие, можем „спокойно” да кажем, че изпуснахме много шансове за сближаване. А, можеше България по подобие на Гърция да влезе с мащабен икономически план в Северна Македония за инвестиции. Можеше да пазим въздушното u пространство, а не това да бъде извършвано от гръцките ВВС. Е, та кой победи? Трябва ли България да препъва съседна Македония по пътя към ЕС? Естествено, че не. Но, някой има интерес това да се случва. В последно време, в българските медии, когато се говори за Македония се пише за „албанската заплаха”.

Когато обаче говорят за подобен риск анализаторите, но и политиците пропускат да отбележат, че местните албанци направиха всичко възможно страната да влезе в НАТО, а най влиятелната тяхна партия ДСИ на Али Ахмети, постави ясно условие по време на преговорите за новото правителство, спазването на Договорите с България и Гърция. Така всъщност, те направиха избора на коя от двете формации СДСМ на Заев или на ДПМНЕ на Християн Мицкоски да дадат подкрепата си. Резултата е ясен. Толкова с албанската заплаха в Македония и риска от нови конфликти в региона… През 2015 година руския външен министър Сергей Лавров по време на изслушване в Думата, каза „изказват се идей за подялбата на Македония между Албания и България”. Руската политика показа, че може да създава напрежение, защото по същата логика можеше да каже, че Сърбия и Гърция искат да разделят съседна Македония, но не го направи, защото те са и стари партньори на Балканите… Но да се върнем към нашенските си отношения. Трябва ли да изкарваме историята като проблематичен аргумент?

Няма съмнение, че историята трябва да бъде четена възоснова на оригиналните документи. И вместо да работим по изпълнение на основните елементи на договора за приятелство и добросъседство и да го пълним със съдържание, създавайки общи икономически проекти, откривайки поне още три ГКПП и реализацията на Коридор №8 ние стоим в миналото. Шансът, които сега имаме е да променим икономическата карта на региона, свързвайки Адриатическо с Черно море и да засилим предимствата му. Така икономиките на България, Северна Македония и Албания ще могат да променят наложената от 100 години парадигма север – юг, свързваща Сърбия и Гърция. И вместо да правим това влязохме в капана на безкрайните спорове по между ни.
Дали в София властимащите си дават сметка за регионална картина около нас? Сърбия доста трудно приема факта, че Северна Македония вече е в НАТО, и че Белград вижда в Скопие конкурент по пътя към ЕС. Не е изключено Македония да настигне Сърбия и дори да я задмине, докато тя се опитва да решава косовския си въпрос.

Част от тази картина бяха и разговорите в Белия дом, където с посредничеството на президента Тръмп, бе подписан икономически договор между Сърбия и Косово. Бъдещите инвестиции ще достигнат $10-15 млрд., които ще бъдат вложени в изграждането на магистралата Ниш-Прищина и ж. п линията между Сърбия и Косово. Те ще дадат директна възможност на сръбския бизнес да излезе на Адриатика, чрез албанското пристанище Дуръс. В момент, когато Балканите загърбват конфликтите и свързват все повече икономиките си, България и Македония се раздалечават. Парадоксално нали?

Вместо да спорим чий е Гоце Делчев, не е ли  по-добре България и Македония да изградят магистрала, която да ги свързва, и която ще носи името на този наш герой. Преди няколко месеца съветникът на президента на Северна Македония проф. Денко Малевски каза нещо, което никой публично в Скопие не е правил, „че до 1945 година ние сме били един народ”. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски поиска да му бъде отнета професорската титла, и да бъде уволнен от президента Пендаровски.

Това ли са приятелите на България в югозападната ни съседка или онези, които ни предлагат възможност да решим проблемите? Вместо да плашим Македония с вето, защо например не го приложим към Сърбия? Поводи за това има, както за българското малцинство така и за отказа на Белград вече шест години да върне на страната ни Цветан Василев? Твърде много време изгубихме в спорове, време е за конкретни действия, защото сме на път да изгубим капитала от българското председателство на ЕС, в чийто център бяхме поставили Северна Македония и връщането u в европейския коловоз след продължалото 10 години крайно националистическо управление на Никола Груевски.

*Авторът е дългогодишен журналист следящ процесите в Западните Балкани. Бил е специален пратеник на БНР в Северна Македония, както и кореспондент в Белград и Москва.

 

Източник: trud.bg

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Александър Димитров

Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 24 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

Още за четене...

България – удължават извънредната епидемична обстановка до 30 ноември

Министерският съвет прие решение за удължаване срока на обявената извънредна епидемична до 30 ноември 2020 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.