Ранна есен. Сряда вечер. В крайградското селище на малкия провинциален градец е тихо и спокойно. Мъжете са се събрали у Махѐви на чашка ракия и на двайсет и девет-инчовия телевизор гледат мачовете на Шампионската лига.
Жените също са се събрали тази сряда, но не у Махѐви, а у Петрѐви – на печени картофи и сирене и си говорят за туршии, конфитюри и студения метод за правене на домашен сапун.
Тази вечер гледката у Махѐви е като преди две седмици – настанил се на мекото канапе срещу телевизора, мъжкият елит на селото си попийва и разказва вицове. Обединява ги цар футбол.
И у Петреви гледката е същата като преди две седмици – печени картофи, поклопени чашки от кафе и миризма на остър тютюнев дим. Дамският хайлайф е тук и клюките не спират. Когато женското царство е у Петреви, на мъжете им пламтят ушите. Трендафила е душата на компанията и нейните закачки предизвикват вълни смях. Добревица по нищо не им отстъпва. По едно време си намигват и Трендафила, уж незаинтересирано, започва: „Снощи бях в настроение и бях решила да се черпя с моя, но когато му пришашках топките, а те – студени като лед, и ми се размина”. Компанията избухва в смях. Уж на Добревица се случило същото.
На другия ден, на Петревица тази закачка ѝ струваше една голяма синина под окото, защото не биваше да задава тоя глупав въпрос, как на другите мъже са студени, а пък неговите са топли?
У Махеви също е весело и всичко е на футболна вълна. Когато свърши първото полувреме, се усетиха, че Данчо отсъства от компанията. Той не е голям фен и не разбира много от футбола, но е голям любител на овощията, особено ако са минали през казанджийска лула. Без него не бива. Нали сме в ерата на джиесемите, скоро ще открием, че без Данчо и тая вечер няма да мине. Владо Дузпата грабна GSM-a, набра номера, даде знак на компанията да млъкне, и с глас на телевизионен водещ, започна:
-Евро-тел Ви желае добър вечер. Имам честта и удоволствието да Ви съобщя, че Вие сте щастливецът, който печели една от десетте евро-телови награди.
Компанията, ха, да избухне в смях, но Дузпата я предупреди с особена жестикулация.
-Тази вечер, в 20 часа Евро-теловият компютър извлече номерата на 10 късметлии от Евро-теловата мрежа от цялата страна.
От другата страна Данчо искаше да пита да не е станала някоя грешка, къде пък него да го изтеглят, когато той има джиесем само от два месеца, но Дузпата продължи:
-Ето ги и наградите – всеки от вас, десетте късметлии ще получи една от наградите: един апартамент в столицата… – тук компанията не издържа и всеки си запуши устата, да не избухне в смях – …два джипа Пайеро… – Дузпата така убедително говореше, че компанията млъкна от любопитство – …два мерцедеса „S” класа, две BMW-ета, най-нов модел и три десетдневни екскурзии до Карибите за двама, но и това не е всичко: екскурзиантите получават по 100 литра уиски Joni Wolker, за да им бъде весело!
Селските любители на шампионската лига цъкаха и онемяло се въртяха, не доумявайки истина ли е това, което чуват. Дузпата така издрънка всичко това, сякаш с години е работил в предаването „Трите желания на златната рибка”.
-За повече информация, наберете номера, изписан на Вашия дисплей! – и затвори джиесема.
И сякаш нищо не е било, попита:
-Е, как беше?
Компанията беше стресната и едва след няколко секунди, когато всички се поокопитиха, избухна в такъв смях, сякаш се сгромоляса грамада от камъни.
-Момчета, какво мислите, каква награда ще си пожелае Данчо?
-Естествено, апартамент!
-Апартамент ли, за какво ще му е, къщата му тука не е лоша –
прокоментира Наско Кройфа.
-А бе, тоя ще се хване за мерцедеса, знам си го аз, топи се за хубава кола.
-Потрябвал му е, къде ще ходи, та мерцедес ще кара. Ако мен лично ме питате, аз бих взел „Пайерото”, за по нашите краища е само джип – каза Илчо Ултрасът.
-А ,бе, и BMW-eтата си ги бива, ако аз бих имал възможност, само BMW би карал, това е престижна кола, кола на моите мечти – искаше сериозно да се намеси Пепи Засадата.
-Какви ги бръщолевите, бе хора, Данчо ще си избере екскурзия до Карибите и няма да му пука.
-Бразилец, ти луд ли си, бе! – озъби се Кройфа към Стамена, който навремето бе играл централен нападател за селския отбор и заради таланта си бе получил прозвището „Бразилец”.
-Е, защо да не се поразтъпче до Карибите, ще си поведе неговата Таска, та чак на Карибите, десет дена, тѐ това е живот, ах, защо аз нямам такъв късмет – просто за себе си го каза Бразилеца.
-Бразилец, Бразилец, бе, а бе, тая негова Таска няма да се навие да ходи по екскурзии, тя е свикнала тука да си гледа кравиците, какви ти Кариби, тя една година не е слизала в града, та на Карибите ли…
-Не се притеснявай, тя до града не е слизала, но на Карибите ще ходи, та и хоро ще води – настоява Пепи Засадата.
-Аха, ама ти си мислиш така, я, питай я нея, какво ще каже! – упорстваше Бразилеца.
-Ей – обади се най-накрая и Махѐ Златната обувка, който това прозвище, по мое скромно мнение, бе получил на големия селски турнир в началото на 80-те на миналия век, – той ще избере Карибите не заради самите Кариби, а заради уискито, представяте ли си – 100 литра уиски, и то не е което и да е, а Joni Walker?! Представяш ли си, да гледаш шампионска лига и да пиеш уиски с Данчо, та това направо си е кеф…
Данчо остана като гръмнат. Той не повярва на ушите си, че именно на него се е случило да спечели една от големите награди на Евро-тел. След няколко секунди той се поогледа, попипа се, сякаш е преживял произшествие, и извика:
-Жено, ние сме богати, аз спечелих, вярваш ли, аз спечелих…
Жена му, която се бе заела с домашните работи, не му обръщаше внимание, но Данчо, като започна да реве за втори път, жена му разбра сериозно нещата и започна да го изпитва: кой, как, откъде се е обадил и какво му е казал. Той всичко натънко ѝ разправи. Жена му също остана като гръмната. Като дойде на себе си, започна да целува GSM-а и дълго повтаряше: спечелихме, спечелихме, спечелихме… След това тя се отби до селския магазин и остави заплатата на Данчо за почерпушка. Масата беше изпъстрена с мезета и питиета, а комшиите за нула време бяха у Данчови и всеки
задаваше въпроса: как и кога?
Радко Стоянчов
Издвој новости на српском
