Шампионска лига

Ранна есен. Сряда вечер. В крайградското селище на малкия провинциален градец е тихо и спокойно. Мъжете са се събрали у Махѐви на чашка ракия и на двайсет и девет-инчовия телевизор гледат мачовете на Шампионската лига.

Жените също са се събрали тази сряда, но не у Махѐви, а у Петрѐви – на печени картофи и сирене и си говорят за туршии, конфитюри и студения метод за правене на домашен сапун. 

Тази вечер гледката у Махѐви е като преди две седмици – настанил се на мекото канапе срещу телевизора, мъжкият елит на селото си попийва и разказва вицове. Обединява ги цар футбол.

И у Петреви гледката е същата като преди две седмици – печени картофи, поклопени чашки от кафе и миризма на остър тютюнев дим. Дамският хайлайф е тук и клюките не спират. Когато женското царство е у Петреви, на мъжете им пламтят ушите. Трендафила е душата на компанията и нейните закачки предизвикват вълни смях. Добревица по нищо не им отстъпва. По едно време си намигват и Трендафила, уж незаинтересирано, започва: „Снощи бях в настроение и бях решила да се черпя с моя, но когато му пришашках топките, а те – студени като лед, и ми се размина”. Компанията избухва в смях. Уж на Добревица се случило същото.

На другия ден, на Петревица тази закачка ѝ струваше една голяма синина под окото, защото не биваше да задава тоя глупав въпрос, как на другите мъже са студени, а пък неговите са топли?  

У Махеви също е весело и всичко е на футболна вълна. Когато свърши първото полувреме, се усетиха, че Данчо отсъства от компанията. Той не е голям фен и не разбира много от футбола, но е голям любител на овощията, особено ако са минали през казанджийска лула. Без него не бива. Нали сме в ерата на джиесемите, скоро ще открием, че без Данчо и тая вечер няма да мине. Владо Дузпата грабна GSM-a, набра номера, даде знак на компанията да млъкне, и с глас на телевизионен водещ, започна:

-Евро-тел Ви желае добър вечер. Имам честта и удоволствието да Ви съобщя, че Вие сте щастливецът, който печели една от десетте евро-телови награди.

Компанията, ха, да избухне в смях, но Дузпата я предупреди с особена жестикулация.

-Тази вечер, в 20 часа Евро-теловият компютър извлече номерата на 10 късметлии от Евро-теловата мрежа от цялата страна.

От другата страна Данчо искаше да пита да не е станала някоя грешка, къде пък него да го изтеглят, когато той има джиесем само от два месеца, но Дузпата продължи:

-Ето ги и наградите – всеки от вас, десетте късметлии ще получи една от наградите: един апартамент в столицата… – тук компанията не издържа и всеки си запуши устата, да не избухне в смях – …два джипа Пайеро… – Дузпата така убедително говореше, че компанията млъкна от любопитство – …два мерцедеса „S” класа, две BMW-ета, най-нов модел и три десетдневни екскурзии до Карибите за двама, но и това не е всичко: екскурзиантите получават по 100 литра уиски Joni Wolker, за да им бъде весело!

Селските любители на шампионската лига цъкаха и онемяло се въртяха, не доумявайки истина ли е това, което чуват. Дузпата така издрънка всичко това, сякаш с години е работил в предаването „Трите желания на златната рибка”.

-За повече информация, наберете номера, изписан на Вашия дисплей! – и затвори джиесема.

И сякаш нищо не е било, попита:

-Е, как беше?

Компанията беше стресната и едва след няколко секунди, когато всички се поокопитиха, избухна в такъв смях, сякаш се сгромоляса грамада от камъни.

-Момчета, какво мислите, каква награда ще си пожелае Данчо?

-Естествено, апартамент!

-Апартамент ли, за какво ще му е, къщата му тука не е лоша –

прокоментира Наско Кройфа.

-А бе, тоя ще се хване за мерцедеса, знам си го аз, топи се за хубава кола.

-Потрябвал му е, къде ще ходи, та мерцедес ще кара. Ако мен лично ме питате, аз бих взел „Пайерото”, за по нашите краища е само джип – каза Илчо Ултрасът.

-А ,бе, и BMW-eтата си ги бива, ако аз бих имал възможност, само BMW би карал, това е престижна кола, кола на моите мечти – искаше сериозно да се намеси Пепи Засадата.

-Какви ги бръщолевите, бе хора, Данчо ще си избере екскурзия до Карибите и няма да му пука.

-Бразилец, ти луд ли си, бе! – озъби се Кройфа към Стамена, който навремето бе играл централен нападател за селския отбор и заради таланта си бе получил прозвището „Бразилец”.

-Е, защо да не се поразтъпче до Карибите, ще си поведе неговата Таска, та чак на Карибите, десет дена, тѐ това е живот, ах, защо аз нямам такъв късмет – просто за себе си го каза Бразилеца.

-Бразилец, Бразилец, бе, а бе, тая негова Таска няма да се навие да ходи по екскурзии, тя е свикнала тука да си гледа кравиците, какви ти Кариби, тя една година не е слизала в града, та на Карибите ли…

-Не се притеснявай, тя до града не е слизала, но на Карибите ще ходи, та и хоро ще води – настоява Пепи Засадата.

-Аха, ама ти си мислиш така, я, питай я нея, какво ще каже! – упорстваше Бразилеца.

-Ей – обади се най-накрая и Махѐ Златната обувка, който това прозвище, по мое скромно мнение, бе получил на големия селски турнир в началото на 80-те на миналия век, – той ще избере Карибите не заради самите Кариби, а заради уискито, представяте ли си – 100 литра уиски, и то не е което и да е, а Joni Walker?! Представяш ли си, да гледаш шампионска лига и да пиеш уиски с Данчо, та това направо си е кеф…

Данчо остана като гръмнат. Той не повярва на ушите си, че именно на него се е случило да спечели една от големите награди на Евро-тел. След няколко секунди той се поогледа, попипа се, сякаш е преживял произшествие, и извика:

-Жено, ние сме богати, аз спечелих, вярваш ли, аз спечелих…

Жена му, която се бе заела с домашните работи, не му обръщаше внимание, но Данчо, като започна да реве за втори път, жена му разбра сериозно нещата и започна да го изпитва: кой, как, откъде се е обадил и какво му е казал. Той всичко натънко ѝ разправи. Жена му също остана като гръмната. Като дойде на себе си, започна да целува GSM-а и дълго повтаряше: спечелихме, спечелихме, спечелихме… След това тя се отби до селския магазин и остави заплатата на Данчо за почерпушка. Масата беше изпъстрена с мезета и питиета, а комшиите за нула време бяха у Данчови и всеки

задаваше въпроса: как и кога?  

Радко Стоянчов

Докладвай за грешка на тази страница!





    captcha

    За Радко Стоянчов

    Радко Стоянчов е роден през лето господне 1954.г. в с. Белут, Босилеградско, Западни покрайнини. Зодия стрелец, образование грамотен, книги печатал и ще печати, награди само и единствено за поезия.

    Още за четене...

    Вирусът на тоталитаризма

    Бяхме свикнали да си мислим, че благодарение на технично-технологичния напредък и компютрите сме достигнали някакво …

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.