Начало / Колумнисти / След хиляди години

След хиляди години

Хиляди молекули. Хиляди лица.
Разпиляни за наказание, навсякъде по света…
Години и столетия записват се истории на невидима хартия.
Но всичко изгори. Всичко бива забравено.
Дори и аз, и ти, и ние ще бъдем невидими молекули.
Ще съчиняваме нечия история.
Ще биваме записвани на.. нещо, което гори.
Завинаги.
И няма да знаят коя съм била аз, кой си бил ти.
...
Само пепел, която вечно гори. …
Само спомен, който оставя парещи следи.
И по нас ще се проливат сълзи,..
Ще се пише още дълго, за две любящи се души.
За хора оставили белег в историята, в историята, която гори. …
И ще ни прегърне земята.
Ще заспим забравени, сами,
оставили спомен единствено в душата,
на хората проляли за нас сълзи. ..
Ще станем корен на – голямо дърво.
Под неговата сянка нови ще се пишат съдби…
Но никой вече няма да помни коя бях аз,кой беше ти.
Само голями корени ще държат дървото.
Ще шепнат тихо листата, ще пее песен гората,
за заспали две прегърнати души, за някога живяли – Аз и Ти.
Но вече тишината ще ни прегръща,
душата в слънчеви лъчи лека-полека ще се превръща.
И някога в далечен ден,
когато бъдем изгорял спомен,
две нови лица ще се срещнат.
Тихо под дървото ще поседнат,
ще вперят поглед в тъмнината,
и ще слушат шепота на листата.
А два молекула загубени, ще се намерят случайно
и никога не забравени, ще се слеят омайно. …
Ще бъдем сълзи във очите,
Ще бъдем тежък спомен на гърдите.
Но след векове и години, там под нашето дърво ще се срещнем отново.
Ще се препознаем, и ще станем едно.
Два молекула ще сме, но ще бъдем заедно.
Две загубени следи, две невидими неща, ще вземат перото в ръка.
Ще напишат своята съдба, горяща светло във нощта.
След миг на самота и две туптящи сърца,
ще събудят сляпата тъмнина на тази загадъчна Земя.
Ще намерят покритите следи, неразделни ще се прегърнем Аз и Ти. ..
След хиляди години, закриляни от нашето дърво,
ще бъдем просто забравено петно,
но ще станем едно тогаз, заковани във вечния мраз
Ти и Аз!

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Радица Божилова

Радица Божилова е родена на 13 януари 2000г. Живее в Босилеград, където завършва основното си образование. Сега е ученичка в 11 клас в Босилеградската гимназия. Пише поезия и проза, издава стихосбирката "Изповеди на сърцето" през 2016 година.

Още за четене...

Съзнанието което съсипа битието ни

В неделя, погледът ми напразно търси някой случаен минувач в центъра на Босилеград. Отнякъде ме …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.