Начало / Колумнисти / РАСИЗЪМ ИЛИ ОПРАВДАНИЕ?

РАСИЗЪМ ИЛИ ОПРАВДАНИЕ?

Всички активни хора следим с огромно внимание и тревога събитията, които се случват в САЩ. Най-малкото защото това е държавата, която е символ на свободата. И обективният поглед показва, че там се случват много странни и опасни неща. Те демонстрират отклоненията в мисленето на много хора и в тази държава, и в света като цяло. От дълго време говоря, че нормалността вече става отживелица, а лудостта се превръща в норма. И тия дни получих поредните доказателства. Защо?

Когато се арестуват престъпници, които отнемат оръжието на полицаите, борят се с тях и оказват ожесточена съпротива, навсякъде по света те ще бъдат спрени. С всички възможни средства. И няма значение дали имат бял или черен цвят на кожата. Защото престъпниците се арестуват и съдят заради техните деяния, а не заради цвят на кожата.

Смущаващо е когато един кандидат за президент, в желанието си да спечели гласовете на малцинствата, прави расистки изказвания срещу останалата част от американското общество, на която самият той принадлежи? Тук е моментът и да се запитаме тези малцинства нямат ли свои политически убеждения, заради които да гласуват, а над 90% са безкритичен и традиционен електорат на лявата партия в САЩ?

Когато атакуваш християнски храмове, мемориала на президента Линкълн (който с Прокламацията за освобождение поставя основите на премахване на робството и пълна свобода на всички чернокожи), когато сваляш и оскверняваш военни паметници (и то не на чужди държави и армии) и такива на видни личности на съответните държави, ти не си обикновен протестиращ, а човек, който атакува фундамента на обществото. 

Логично е да се запитаме и още нещо. Предците на голяма част от тези хора са били доведени насила, в робство, от Африка на други континенти. Това отдавна справедливо е осъдено и по този въпрос има обществен консенсус. Друга част от тези хора обаче, особено в последните 50-100 години (а те са страшно много) са избрали за място, в което да живеят, държави като САЩ, Франция, Великобритания и др. Някои от тях са държали и изпит по история на съответната държава, за да получат статут или гражданство. И те отлично знаят, че след като това са най-успешните държави, в които хората живеят най-добре, трябва да почитат и уважават хората, които през вековете са създали този успешен за живеене начин. Защото е неморално да искаш да се ползваш от благата му, а същевременно да унищожаваш брутално всички следи за неговото минало. 

Аз не съм расист. Напротив! Аз истински уважавам правата на всички, които искат да живеят по правилата. Дори и на другите – които не живеят по тях. Защото те трябва да бъдат арестувани и съдени по общи правила – и за бели, и за черни. Аз впрочем споделям това, което изпя чернокожият Майкъл Джексън „Няма значение дали бял или черен“. Споделям също така толерантността и равните права на всички – да учиш, да работиш, да се развиваш. Но не разбирам защо трябва да принудят шефа на полицията на Атланта да подаде оставка и да се извини за това, че подопечните й са си вършили работата. Защото знам и още нещо. Че когато в едно общество се насърчават онези, които не живеят по правилата, това ерозира вярата на всички в равните права и задължения. И всичко заминава по дяволите. Ако толерираш човек, който цял живот живее на социални помощи и не търси работа, ти казваш в очите на този, който се трепе на два-три работни места: „Спри да работиш и да плащаш данъци и осигуровки, защото ти си глупак!“. Когато се извиняваш на престъпниците, че ги гониш и арестуваш, ти казваш на порядъчните хора: „Като спазвате Закона, вие сте глупаци!“ Когато оставяте пред безучастните ви погледи подивели банди да се саморазправят с мирни мъже и жени по улиците на вашите градове, вие казвате на нормалните хора: „Вие сте глупаци, защото не се самоорганизирате и не започнете и вие саморазправи!“. Това убива вярата на почтените граждани в законността и в това, че полицията ще ги пази от тези, които искат да ги бият, ограбват, изнасилват и мародерстват когато и където си искат. И тук цветът на кожата няма никакво значение, защото както непочтени, така и порядъчни хора, има сред всички раси и нации. 

Много е трудно да се прогнозира как ще завършат тези левичарски мародерски издевателства. Знам обаче, че никой на трябва да се чувства виновен защото е с бял цвят на кожата. Или с какъвто и да било друг. Защото не цветът на кожата ни прави добри или лоши, работливи или мързеливи, спазващи или нарушаващи закона. Днес вече не. Историята не може да се пренапише удобно със задна дата. Ние като общества сме дали негативна оценка на робството. Сега е време да удържим основите на собствената си цивилизация и да не допуснем заради бълхата да изгори юргана. 

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Стефан Иванов

Стефан Иванов е роден през 1975 г. в София. Магистър по история, богословие и маркетинг. Три мандата общински съветник в София (2003-2015). Автор на книгите „България и Германия – 1914-1915 г.” и „Три цвята – синьо, синьо, синьо”. Ангажиран многократно с дейности и инициативи, свързани с Босилеград. Женен, със син и дъщеря. Публикува текстове в своя колонка в „ГЛАС ПРЕСС” всеки понеделник.

Още за четене...

Малцинствените партии – само по мярката на сръбските интереси

На 21 януари 2020г., председателят на Парламентарната група на управляващата Сръбска прогресивна партия Александар Мартинович, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.