Проф. Ангел Димитров: Скопие няма точна преценка за България

Зная, че е трудно да се освободи от един десетилетен натиск за един месец, но не смятате ли, че реализмът е необходимо качество в политиката? Предупреждението не е закана, отлагането не е забрана.

Това каза проф. Ангел Димитров, съпредседател на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси. В обширно интервю за македонското списание „Фокус“, цитирано от БГНЕС, дългогодишният посланик в Република Северна Македония подчертава, че вече 75 г. в Скопие се изгражда систематична отрицателна и неистинска картина за България като враждебна и постоянна заплаха закана – нещо много добре познато още от времето когато днешната държава се наричала Стара Сърбия или Вардарска Бановина. 

Публикуваме основни послания от разговора с известния български учен и дипломат.

Българската позиция е монолитна – и в правителството, и в Народното събрание. Тя е подкрепена от всички парламентарни партии, както и от президента. Не съм запознат да има и извънпарламентарна партия, която да е против общата българска позиция. 

Ще се опитам да отговоря като историк и гражданин: За България са неприемливи научно неубедителните тълкувания на миналото, с които образоват и възпитават в антибългарски позиции, както и твърдението за „македонско малцинство“ в България, което не е съществувало и не може да съществува, както и обструкциите срещу развитието на двустранните отношения, които пречат на изпълнението на Договора за приятелство и добросъседство. 

Страхувам се, че на Република Северна Македония ѝ недостига точна преценка както за българската позиция, така и за нейните собствени възможности. Зная, че е трудно да се освободите от един десетилетен натиск за един месец, но не смятате ли, че реализмът е необходимо качество в политиката? Предупреждението не е закана, отлагането не е забрана.

Този речник е несправедлив срещу държавата, която първа призна независимостта на днешна РСМ, която ѝ помогна в най-трудните моменти и върна политически напълно игнорираните Западни Балкани и по-специално вашата страна в дневния ред на Европа. Настояването за преодоляване на позициите, които са резултат от неправилния прочит на миналото, които са насочени срещу приятелството и добросъседството, не е отрицателно отношение от страна на България. 

Тук няма злонамереност 

Тук няма нищо ново и неочаквано в българската позиция. Проблемът е в това, че почти 30 г. и за съжаление, особено през последните три години изглежда, че българските условия не стигнаха до Скопие. Мисля си, че при вас все още не е извършен сериозен критичен анализ за собственото ви югославско минало. 

Позиция, изградена върху науката 

Съвременната политическа позиция е изградена върху позициите на българската наука, в която македонският въпрос заема важно място още от XIX век. Политическите решения обикновено не се вземат спонтанно и под натиск на емоциите, независимо от това, че историята ни дава и обратни примери. Според мен когато загубите доверието и търпението, повече не се правят сметки, споделя експертът.

Вече 75 г. в Скопие се изгражда систематична отрицателна и неистинска картина за България като враждебна и постоянна заплаха – нещо много добре познато още от времето когато днешната държава се наричаше Стара Сърбия или Вардарска Бановина. Поради ескалацията на това напрежение в продължение на десетилетия бяха прекъснати дори семейните връзки между много семейства живеещите и в двете държави. 

Тази политика не бе изоставена и след обявяването на независима Македония, а нейното напускане след подписването на Договора за приятелство бе само декларативно. 3.5 г. след неговото подписване, поради отношението на вашата държава към този договор, той има вид все едно е някакъв формален политически акт, вместо да представлява солидна основа за изграждане на нов вид междудържавни отношения. Имам чувството, че за политиците в Скопие в този Договор е значим само чл.2, който погрешно тълкувате т.е. България е длъжна безусловно да подкрепя РСМ в нейната евроинтеграция, вместо да очаква помощ за изпълнението на необходимите критерии за членство. България правеше това нещо с години, от другата страна чуваме само приказки и празни обещания, посочва проф. Димитров.

Ако някой смята, че е достатъчно само подписването на Договора без неговото прилагане, за да получи билет за влизане в ЕС, той е в голяма заблуда. 

Ситуацията е изключително неприятна и за двете държави, защото и двете имат интерес от европейска интеграция на РСМ. Но истинският проблем не е какво ще загуби България, а какво ще загуби РСМ, ако замрази отношенията със своя естествен приятел в региона. Не забравяйте, че в България българите с корени от Македония, ако не са повече, то те не са ни по-малко от хората във вашата страна, които се определят като македонци. 

Компромиси в политиката – да, в науката са невъзможни 

Компромисите са ефикасен инструмент в политиката, но в науката те са невъзможни, защото това ще означава незачитане на научните стандарти. Голям проблем в работата на Смесената комисия е нейната неплодотворност. 

След 10 работни срещи, ние все още не сме приключили работа с учебниците за основните училища за Средновековието. Комисията не се занимава с научно- изследователска работа. Тя има за задача да посочи неприемливото тълкувание на миналото, което рефлектира в учебниците, за да се премахне онова, което е погрешно и възпитава в лошо отношение към другата държава. Комисията трябва да работи за сближаване, в духа на Договора за приятелство, вместо да циментира различията и да се превръща в защитник на идеологически моделираните митове от миналото. 

България не иска и не очаква хората в РСМ, които се чувстват като македонци, да се „върнат“ както вие казвате, към своите български корени, защото тези корени не са се отделили от тях, дори те да не са осъзнали това нещо или пък не го признават. Много често в тази сложна и много пъти противоречива система за идентичностите, националната идентичност е последният слой.

Създаването на идентичност е лично интимно измерение и политическите ограничения и насилственото национално моделиране от втората половина на 40-те години на миналия век не трябва да се връщат. Мантрата, че някой иска да върне „колелото на историята“, е доста забавна. Колелото е метафора за необратимост, но в този случай, не е важно колелото, а историята. 

Партийни директиви 

Тезата на Коминтерна за съществуването на „македонска нация“, като отделна от българската, е партийна директива, която не се основава на научно развитие и действителността. Но това, разбира се, не е нужно на големия вожд и „учен“ Сталин. Тази теза на Коминтерна е подарък за югославските комунисти, защото е насочена срещу българската идентичност, която е съществувала сред населението във Вардарска Македония и съживява и модифицира пъвата македонска доктрина, лансирана през 80-те години на XIX век от страна на сръбския дипломат Стоян Новакович, казва българският професор. 

Кой накъде бяга при неволя? 

Исторически несериозно е да се твърди, че до края на Първата световна война се формира македонска нация.

Забележително е, че след Берлинския конгрес, след въстанията и войните, бежанските потоци от Македония са насочени към България. Всички водещи културни, образователни и революционни фигури и техните потомци я приемат като родина, с цел да се включат активно в обществения живот. Защо ще правят подобно нещо, ако България е неприятелска сила и тяхната дейност е противна на българските национални интереси? 

След Първата световна война населението във Вардарска Македония бе обявено за сръбско и всеки опит за защита на българската идентичност бе наказвано много строго. 

Приема се, че формирането на македонската нация минава през фази, за чиито открития преди 1944 г., ще ви е нужен изкючително мощен исторически „телескоп“. 

Да, регионалното име Македония бе близко и приемливо за хората, но тогава започна формирането на нацията, в специфични условия при ограничена държавност и тотален контрол. Съвремената македонска нация е факт, който разбирам и уважавам, но в същото време трябва да се знае и разбере противоречивият политически драматичен път до днешната действителност, отбелязва още проф. Димитров.

Източник: actualno.com

Докладвай за грешка на тази страница!





    captcha

    За Александър Димитров

    Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 24 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

    Още за четене...

    Заев: Ако се погрижим за българските интереси, а те за нашите, ще намерим решение

    „Да оставим историята на историците. Можем да я използваме по положителен начин. Тя ни обединява, сплотява …

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.