По следата на един сън

0

-Ами, криво-ляво прекарахме Бъдни вечер, парата се падна на мен. Ха, сега да сложа малко жар в подницата – утре по въглените да видя какви ще бъдат посевите през годината… А вие, деца, вкупом събувайте цървулите – на̀пролет квачката да излюпи всички яйца… Ти, булка, не събирай софрата – през нощта Божията майка ще ни дойде на гости, за да си похапне – каза Митрѐ, бутна един пън в огнището, събу цървулите, разложи навущата и загаси борината.

Настъпи блажена тишина и сладък сън.

В съня на Митрѐ жена в черно му каза: „Отиди в Стамбул, имане ще намериш!”

Зазорява се. Коледа е. Листничината разнася мека топлина от огнището, а ва̀ривото къкри ли, къкри. Дечурлигата вече са станали и връзват слама на плодните дръвчета за берекет.

-Да родиш! Ако не родиш, ще те отсека! – това е предупреждение към всяко дърво. Кънти махалата от викове.

Митрѐ не е Бог знае колко озадачен от съня – сън като сън. Мине, не мине някоя седмица, Митрѐ отново си припомни за съня срещу Коледа, усмихне се и толкоз.

Мина време, стопи се снегът, дойдоха скорците, след тях – дроздовете, папуняка, кукувицата, мирише на пролет, посевите се зеленеят, чува се звън на чанове и хлопотари, а меден кавал им приглася. Стадата на талази – ширнали по мера̀та.

Ето утре е Великден, яйцата са боядисани, ухае козунакът. Митрѐ, като добър стопанин и християнин, трябва да заведе домочадието да вземе пречест в новоизградената Изворска църква. През нощта срещу Възкресение в съня на Митрѐ идва онази жена от Бъдни-вечерната нощ със същата заръка: „Отиди в Стамбул, имане ще намериш!” Митрѐ този път по-сериозно се вслуша в съня, но пуста работа и немотия, пара няма, а и Стамбул не е ей-така-тука!

В навечерието на Гергьовден същата жена идва в съня на Митрѐ и по-настойчиво му вика: „Абе, отивай в Стамбул, имане ще намериш!” С времето сънят става все по-чест и жената от съня – все по-настоятелна. Около Кръстовден Митрѐ продаде част от добитъка, взе всичките пари, които имаше, и тръгна за Стамбул. Къде пеша, къде на кон, къде с каруца, след две седмици пристигна в Стамбул. Върви Митрѐ, заглежда се по сокаците, погледът му блуждае ту пред краката, ту встрани, от време на време поглежда към небето, но напразно, няма никакво имане. Отпаднал и съкрушен, по едно време чува глас:

-Ей, ефенди!

Митрѐ се сепна.

-На теб говоря! – подвиква му човек в турска носия. – По дрехите ти виждам, че не си от тука. Откъде си, бе, аркадаш?

-От Балканите съм – каза Митрѐ.

-Хубаво! А от кой вилает? – с мек глас продължи непознатият.

-От Кюстендилския, от горе съм, от едно малко село, Белут се казва.

-А-а-а, чувал съм за този вилает! Дядо ми и баща ми търгуваха с добитък от там. А теб какво те води в столицата на империята?

Митрѐ на тънко разправи за себе си, за края, от който идва, и за съня, който го преследва.

-Е, приятелю, и аз често сънувам такъв сън – пред една схлупена сламена къщурка с градинче, с каменна ограда и стар орех в градинчето, там под ореха все сънувам, че е заровен кюп с жълтици.

На Митрѐ светкавично мина тази картина през ума! „Та, това е нашата къща, нашето градинче, нашият орех!” – каза си смаяно наум. Така и беше.

Не мина дълго време, Митрѐ започна да купува ниви и ливади, уголеми стадото, построи нова, по-голяма къща и тамън се измъкна от менгемето на сиромашията, семейството му го сполетя беда. През няколко месеца започнаха да умират от рода на Митрѐ. Добитъкът също намаля. На третата година и самият той легна на постеля. Идваха баби знахарки и белобради старци билкари, но напразно.

Срещу Разпети петък в съня на Митрѐ пак дойде оная жена, но сега – в бяло. И му каза: „Ти намери имането, но защо половин не го дари на Светата църква, нали си християнин…”

За Митрѐ това не беше сън като сън, а знамение.

На Великден домашните подготвиха волската каруца, сложиха един кош слама в нея, натовариха Митрѐ, прегърнал като малко дете торбичката с жълтици и потеглиха към село Извор.

-Ето това е от мен – за нашия храм! – И подаде Митрѐ торбичката с жълтиците на свещеника. Преди свещеникът да благодари, Митрѐ с треперещ глас пророни:

-Отче, намерете майстор зограф – да изографиса Светата Троица ей-тука, над входната врата. Това да бъде от мен, грешния, и моето семейство.

На Спасовден Митрѐ стана на крака.

И днес над входната врата на църквата „Света Троица” в село Извор, в долния десен ъгъл на стенописа, са изписани имената: Ная Стоилкович, Иванка, Василка, Зарка, Ана, Цвета, Кадифка, Митрѐ, Цоне, Ивчо, Ранча, Велика, Ненка, Бона, Стана, Найден, Андон, Иванка, починали Джурджа, Стоянка – от село Белут.

Радко Стоянчов

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.