Политическата ситуация в Северна Македония отново е напрегната

0

Продължава напрегнатото политическо положение в Северна Македония, след  скандала с изнудването на пари от обвиняеми лица. Да напомним, че в понеделникът бяха арестувани двама души, Боян Йовановски-Боки 13 и Зоран Милевски-Кичеец, за които прокуратурата в Северна Македония провежда процедура по разследване за престъпленията „Получаване на награда за незаконно влияние“ и „Пране на пари и други облаги от престъпление“.

Те се разследват за това, че са получили общо 1.500.000 евро от лице което е обвиняемо за друго дело от страна на Специалната прокуратура, която беше основана през 2015 г. за разследване на дела произтичащи от незаконното подслушване на телефонните разговори в Северна Македония.

Двамата заподозрени са уверявали това лице за възможностите на техното въздействие върху прокурор, чието име все още не е публично оповестено, за след това този прокурор да облекчи положението на лицето.

Както вече съобщихме, в македонските медии открито се спекулира, че обвиняемото лице което дало парите е Йордан Камчев, който е предложен за почетен консул на България в Северна Македония. Що се отнася до името на прокурора, в медиите в Северна Македония също така открито се спекулира, че става дума за главният прокурор на Специалната прокуратура, Катица Янева.

Янева подаде оставка от поста си в понеделник, само един час преди скандала да бъде публично обзнанен, а вечерта на същия ден беше отнет нейния мобилен телефон от страна на полицията. Също така Катица Янева от понеделника не ходи на работа и е на отпуск по болест.

Този скандал незабавно предизвика лавина от реакции на политическите партии и обществеността в Северна Македония. От най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, поискаха провеждане на предсрочни парламентарни избори, а претседателя на ВМРО-ДПМНЕ, Християн Мицкоски вчера отказа да участва на срещата на лидерите на най-големите политически партии в страната. Той услови неговото участие с това, на срещата да се говори само за провеждането на предсрочни избори.

На лидерската среща, която бе насрочена от премиерът Зоран Заев, между другите теми трябваше да се обсъди и тази за новия закон за Прокуратурата, чието приемане може да се окаже като необходимо условие за Северна Македония да получи дата за започване на преговори с Европейския съюз през октомври.

Вчера, след като стана известно че претседателя на ВМРО-ДПМНЕ няма да присъства на срещата, премиерът Заев отказа лидерската среща и проведе пресконференция.

Зоран Заев заяви пред медиите, че за правителството не са били приемливи ултиматуми от опозицията които имат за цел да предпазват престъпността, да блокират процесите за евроатлантическото бъдеще на страната и които поставят партийните пред държавните интереси. Според премиерът Заев, ВМРО-ДПМНЕ и Християн Мицкоски са отказали да участват на лидерската среща без никакъв аргумент и без разумно обяснение.

Македонския премиер обясни, че в продължение на месеци управляващите партии са се опитвали чрез откровен диалог да постигнат компромис по Закона за прокуратурата, който ще осигури институционално решение за  продължаване на работата на Специалната прокуратура, а случаите под тяхна юрисдикция да бъдат напълно изяснени в справедлива съдебна процедура.

Премиерът Заев каза, че правителството следващата седмица в Събранието на Северна Македония ще предложи нов текст на Закона за прокуратурата. С това проектопредложение е предвидено, Специалната прокуратура като структура да се интегрира със съществуващата Прокуратура за преследване на организираната престъпност и корупцията, която ще получи ново наименование: „Прокуратура за преследване на организираната престъпност и висока корупция“.

Според Зоран Заев, правителството планира да започне диалог с всички политически партии и парламентарни групи в парламента, за да осигури подкрепа за приемането на Закона за прокуратурата. За приемането на този закон ще бъде неопходимо да гласуват поне 80 депутати, което означава мнозинство от две трети.

Да напомним, че цяла 2018 г. и началото на тази година преминаха под знака на дълбокото политическо разделение между властта и опозицията по отношение на Договора с Гърция, т.е. референдума за приемане на договора и промяната на името на страната чрез промяната на Конституцията, което последва като резултат на Преспанското споразумение.

Тогава не беше постигнато предварително споразумение между управляващите и опозицията за новото име – Северна Македония, така че правителството първо внесе предложението в Парламента и след това успя да си осигури подкрепата на 81 депутати т.е. неопходимото мнозинство от две трети за изменение на Конституцията.

З.М.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.