Начало / Колумнисти / Пластмасови цветя в пресъхнало корито

Пластмасови цветя в пресъхнало корито

Сякаш ги е срам от самите себе си, на 8 септември „Денят на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“, незабелязани от никого, в ранните утринни часове набедените „бойци“ от СУБНОР бяха метнали една пластмасова кошничка с изкуствени сини цветя и черна лента от погребалното бюро в коритото на пресъхналата партизанска чешма. 

Тая чешма бе построена от кмета с народни пари на само три крачки вдясно от паметника на Левски в Босилеград, където един път годишно се събират изповядващите привърженици на памперс комунизма и югославянството.

На жълтата лента с посен черен флумастер беше надраскано на сръбски „слава и благодарност на всички родолюбци – СУБНОР Босилеград“. За непознатите, СУБНОР е организация на ветераните която „тачи традициите от Народноосвободителните войни“ и се финансира от общинският бюджет!

Така лудостта преминава всички граници и се превръща в нещо като колективна политическа шизофрения. Вижте и сами.

Първо, Босилеград е окупиран от кралската югославска армия на 6 ноември 1920 година и това продължава до 6 април 1941 година когато югославските власти без съпротива се изтеглят и властта отново се поема от българските власти.

На 8 септември 1944г. в Босилеград не се е случило нищо.

На 10 септември 1944г.  партизаните от Босилеградския партизански отряд „Георги Сава Раковски“,  Радомирския партизански отряд и части от 36 Оряховски полк, в Босилеград правят нещо като манифестация по повод преврата от 9 септември в София, но това няма как да се изкара като „освобождение“, особено пък от „българска фашистка окупация“. Партизаните са българи, властта все още си е българска и просто няма как да окупираш собствена територия.

Пък и с фашизма е кофти.

За разлика от Сърбия, в България фашистка партия никога не е била на власт. По време на Втората световна война България спасява своите 50 000 български евреи. В Белград фашисткото правителство на Милан Недич систематично избива сръбските евреи в концлагерите на Баница и Старо саймище и пише на Хитлер, че Белград е „освободен от евреи“?

И изобщо, никак не е ясно кое „освобождение“, коя „окупация“,  кои „фашисти“ и кои „родолюбци“ имат предвид босилеградските „ветерани“ от „освободителните“(?) войни, които пък на всичкото отгоре са родени късно след Втората световна война. Е, сред тях има и едни млади „бойци“ от последната гражданска война в Югославия ама какво общо ние имаме с тях? Техните „бойни“ подвизи се изчерпаха със свалянето на сателитните чинии от албанските къщи на Косово, но и това не е повод за честване.

Та така, блудните синове на майка България не само че полагат пластмасови цветя в коритото на пресъхналата партизанска чешма до паметника на Левски, но и арестуваха паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградският погром и не позволяват да се почете паметта им.

И докато „ветераните“ държат лъжливи речи и поднасят фалшиви пластмасови цветя в пресъхналото корито на чешмата, техните синове и дъщери следват на българските „фашистки“ университети за сметка на българските „фашистки“ данъкоплатци, аплицират за „фашистко“ българско гражданство и карат скъпи западни коли с „фашистки“ регистрационни табелки. Освен това, същите тия безочни и изхлапели комунисти се редят на опашка пред „фашистката“ Военно-медицинската академия в София да им прегледат простатата и да им направят медицински изследвания за склеротични заболявания. И ако може, да си изкарат свидетелство за невменяемост за да не отговарят пред Господ за греховете си.

И така Босилеград е завладян от колективна лудост – не се знае кои са „фашисти“, кои са „комунисти“ (те са си едни и същи де), кои са „освободители“, кои са „окупатори“, кои са „предатели“ и кои „родолюбци“!

Задачата е проста. Но уравнението не се получава.

Иван Николов

  

За Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Още за четене...

Го̀леш – малко село с голяма история

Го̀леш е едно от най-малките села в Босилеградска община и най-младото . С прокарването на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *