Начало / Колумнисти / Партийна принадлНежност

Партийна принадлНежност

Последните дни сръбските  електронни и печатни медии осъмнаха със заглавия „Голяма реформа на заплатите в публичния сектор” , „Който има диплома за висше образование ще разчита на 12 на сто по-високи заплати” и „Работещите с висше образование ще могат да увеличат заплататата си    със 40 %”. 

Помпозните заглавия се появиха след като Правителството на Сърбия оповести, че до края  на юли тази година  ще приеме дългочакваното изменение на закона за заплатите в публичния сектор.По този начин Министерството на държавното управление и местно самоуправление планира да намали  социланото неравенство и  да увеличи  оценката на труда, образованието, опитът, отговорността и спецификата на работа.

Следват още люпопитни и разтърсващи заглавия от сорта „Партийна   заетост:домакини  и механици   в Съвета за култура”. Парламентът на град Ниш тези дни  избра за  членове на Съвета за  градските културни събития  хора, които  нямат никъква връзка   с културата. Става дума за  камериерки, продавачи  на белъо и сладкиши, механици  на хладилни уреди,  работници в казина, производители на яйца и пилета???!!!Някак от само себе си се поставя въпроса „Дали членството в определена  партия има предимство пред компетентността?

„Начинът, по който се  уреждат кадри и всякакъв персонал и избутването на  хора с  тънки или без биографии  е само едно  от многото доказателства, че  за съжаление, все още живеем в страна  в която  партийната принадлежност е метастазирала  до такава степен, че членството в партията   е по-важно от познанията  и опита.На фона на бройните разпри в медиите, че почти няма обществено поле в което „един човек;један човек  да не се пита за всичко, изплува и омразата спрямо актъора и режисъор Предраг Мики Манойлович. Образът на Пая от популярния сериал” Отписани” не спря да сменя телевизионните студия в отчаян опит да ни убеди,  че лично  сръбския премиер  е дал зелена светлина за  сръбско-албанската пиеса „Ромео и Жулиета”.Вечна му слава, во веки веков.Амин.Пошло и отвратително. Осъдително  от актъорската гилдия и широката аудитория.

Назначаването на работа по партийна линия, величаенето на невежеството и глупостта, партийните назначения на всички етажи на властта и  и възхищения на един човек:један човек вбесяват и всяват смут. Смут от факта, че ударихме дъното, дъното на което отчаяно и вяло се отвращаваме от етническа  или сексуална принадлежност.  Къде  са заканите, униженията и ударите под кръста поради различни политически убеждения?! Къде е проявата на смелост да споделяме, коментираме и критикуваме последствията от политическия саботаж, ограбване на  публичната собственост…Няма ги, я, кой ще се осмели да ги  разобличи… Партийната принадлежност не е нито началото, нито ще е краят.

 Във време, когато знанието е най-важната предпоставка за успех, както личностен, така и обществен прогрес и подем, ние  всякаш се мъчим да оповергаем твърденето, че  знаещите, можещите са същите невежи, дето с бълвежи и грешни падежи отправят неплахи заплахи и хабери  да внимаваме в картинката. Да ни се внушава, че постоянно и на веки трябва да сме благодарни на мними водители и изпълнители е чиста лудост. Да се опасяваме  да цитираме, да критикуваме, да спорим – стана страхливо, уродливо и опасно занимание.Страхът от санкционирано превишаване на правомощията поражда безскрупулни демонстрации на надмощия. На практика незаконосъобразната неустойка и отнемането на възможността да говорим открито за партийното назначение ни задължава да си мислим, че покарай своводата на мислене и говор, трябва да се добави и лишаването на правото  на  достойнство. Ха,  сега питайте по какви културно съобразни критерии  една чистачка и краводоячка, вместо  за едрия рогат добитък и кооперации на село се грижи за общински администаци, кадастри и министерства. Идва края на всички делибейства…Кога???

И  както се казва, докато очакваме нещата да се променят мизерстваме. Изпростяваме, огрубяваме, затвърдяваме. Фрази като” Не ме е страх от министъра на културата, а от  културата на министъра“ и „Пази, Боже, от неканен гост, от гнил мост и от човек прост на висок пост” са рядко срещани   постове в социланите мрежи и селски бълвежи за свобода и равенство.И тъй като спящата съвест е влог с високи лихви, смятам че всичко си идва на място. Хора които мислят неграмотно,  сътворяват неграмотни слова и дела (не)съзнателно попадат в омагъосания кръг на порочното мислене, че нищо не зависи от тях. Стой, гледай и трай, каквото управителя дал.Партийните назначения бавно разклащат спящата съвест на обществото, мнимо затварят зрителните и обонятелни рецептори, притъпяват реакциите  до такава степен, че спираме да си задаваме елементарни въпроси от сорта „ Аджеба, имам добра диплома, при това не закупена  в някой съмнителен  офис срещу солидна сума пари, притежавам нужните качества, но съм ненужен.Защо?Докога?Стой та гледай как се преяжда от власт, докато нервно си опаковаш багажа с еднопосочен билет в ръка.

Ако трябва да обобщя желанието на държавата и институциите да ни покажат колко важни за напредъка на страната поемаща в незнайна посока са образованието и знанието, ще кажа следното.  Желанието ви за промени  е недостатъчно надеждно и искрено. Нехайството е неразбираемо, стимулите за промени продължават да липсват, а логиката продължава да е изтласкана от сфера, в която всички имат интерес да присъства. Чували ли сте за истории, в които висшиста е принудена да вземе по ниска специализирана степен, за да прехранва семейството си, докато онази краводоячка и мъжемелачка с гооолеми очи,  претенци и политиканстване  скорострелно  се изкатери до най-високото стъпало, удостоиха я със значима длъжност и медал. Така  окончателно погребаха разновидните  надежди  за успешна реализация на висшиската.Завинаги.

Не липсата на студентска, а на  партийна книжка свежда  шансовете  ви за работа до нула. Партийните хранилки ще продължават да погребват професионализма,  дотолкова доколкото ти стоиш, маеш се и ридаеш. Кервана си върви, на кой му пука, че теб не дипломата, а знанието те сърби. Вземи го погреби, а дипломата на  синора на показността захвърли!!!

Александра Димитрова

 

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Александра Димитрова

Александра Димитрова е родена в Босилеград през 1978 година. След завършване на Гимназията в Босилеград записва и завършва Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ” Св. Климент Охридски” в София, профил „печатни медии „. От 6 години работи като журналист в Радио Босилеград. Преминала е през позициите репортер, водещ до изпълняващ длъжността главен редактор. Подкрепя идеята, че журналистиката е нарицателно за отговорност и смелост и че никой няма нужда от еднодневна журналистика, а от последователна информираност до определянето на истинските факти и послания. Взима активно участие във воденето на обществено значими събития и мероприятия.От няколко години е заклет преводач от български на сръбски език и обратно. Омъжена, с две деца.

Още за четене...

Съзнанието което съсипа битието ни

В неделя, погледът ми напразно търси някой случаен минувач в центъра на Босилеград. Отнякъде ме …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.