Начало / Новини / От Кюстендил / ОС- Кюстендил гласува Декларация за запазване, чиста околната среда в Овощната градина на България

ОС- Кюстендил гласува Декларация за запазване, чиста околната среда в Овощната градина на България

Общински съвет- Кюстендил прие Декларация, с която се обяви за правото на всеки жител на общината, за живот в чиста и здравословна среда.

”Администрацията на община Кюстендил ще положи всички усилия, в това число при необходимост и завеждане на съдебни дела, за да гарантира принципите за опазване на чиста околна среда и съхраняване на биологичното разнообразие в изпълнение на специфичните цели на Общински план за развитие на община Кюстендил 2014 – 2020 г.

Общинският съвет на Община Кюстендил ПРИЗОВАВА всички обществени, браншови, екологични, медицински и пациентски организации, които споделят направените в Декларацията искания, да я подпишат и да се включат в действията по реализирането им”, се казва в Декларацията.

В нея пише още: “Информацията от извършени геоложки проучвания на различни терени на територията на община Кюстендил e показала наличието на тежки токсични метали – живак и арсен, които в момента са в естествен баланс и не оказват влияние върху качеството на водата. Всяка интервенция, свързана с провеждането на проучвателни сондажи, както и евентуални други разработки създава риск от нарушаване на този баланс, пресичане на водните хоризонти и замърсяване на водоизточниците за питейни и напоителни нужди.

Евентуалното замърсяване от мина „Караманица” на територията на община Босилеград, Република Сърбия по течението на река Драговищица, както и проблемите с ВЕЦ „Пчелина” създават риск от нарушение на екологичната система в голяма част от кюстендилския район, известен, като „Овощната градина на България”.

Мнозинството не прие предложението на съветника Огнян Атанасов, да бъде добавен текст в Декларацията, с който Общинският съвет се обявява категорично против проучването за добив на метални полезни изкопаеми в площ Злогош.

Публикуваме и пълният текст на документа приет от Общински съвет- Кюстендил:

1. На територията на община Кюстендил попадат части от следните защитени зони, включени в европейската екологична мрежа – „Натура 2000”:   
– BG0000295 „Долни коритен” – Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията, Местоположение: Община: Кюстендил, Населено място: с. Горно Уйно;
– BG0001012 „Земен”– Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията,
Местоположение: Община Кюстендил, Населено място: с. Буново, с. Гърбино, с. Дворище, с. Коняво, с. Копиловци, с. Полетинци, с. Полска Скакавица, с. Раждавица, с. Шипочано, с. Шишковци;
BG0000298 „Конявска планина” Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията, Местоположение: Община: Кюстендил, Населено място: с. Горна Гращица, с. Таваличево, с. Цървеняно
BG000294 „Кършалево” Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията,
Местоположение: Община: Кюстендил, Населено място: с. Горановци, с. Горно Уйно, с. Гюешево, с. Дождевица, с. Долно Уйно, с. Долно село, с. Драговищица, с. Каменичка Скакавица, с. Кутугерци, с. Кършалево, с. Леска, с. Мазарачево, с. Преколница, с. Раждавица, с. Раненци,  с. Ръсово, с. Соволяно, с. Стенско, с. Церовица, с. Чудинци;
BG0002079 „Осогово” Категория: ЗЗ по директивата за птиците,
Местоположение: Кюстендил, Община: Кюстендил, Населено място: с. Богослов, с. Вратца, с. Грамаждано, с. Гърляно, с. Гюешево, с. Жиленци, с. Каменичка Скакавица, с. Ново село, с. Преколница, с. Раненци,  с. Савойски, с. Сажденик, с. Слокощица, с. Цървена ябълка;
BG0001011 „Осоговска планина” Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията, Местоположение: Кюстендил, Община: Кюстендил, Населено място: с. Богослов, с. Вратца, с. Грамаждано, с. Гърляно, с. Гюешево, с. Жиленци, с. Каменичка Скакавица, с. Ново село, с. Преколница, с. Раненци, с. Савойски, с. Сажденик, с. Слокощица, с. Цървена ябълка;
BG0000134 „Чокльово блато” Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията, Местоположение: Община: Кюстендил, Населено място: с. Буново;
На територията на община Кюстендил попадат следните защитени територии:
ВЕКОВНА БУКОВА ГОРА В М. СВЕТА ГОРА – МАНАСТИР СВ. ЛУКА Категория: Защитена местност, Местоположение: Община Кюстендил, Населено място: с. Граница;
ГРУПА СЕКВОИ В М. ЮЧБУНАР Категория: Природна забележителност, Местоположение: Община: Кюстендил, Населено място: с. Богослов;
ЗЕЛЕНИЯ РИД Категория: Защитена местност, Местоположение:  Община: Кюстендил, Населено място: с. Сажденик, с. Цървена ябълка;
ЗЕМЕНСКИТЕ СКАЛИ Категория: Природна забележителност, Местоположение: Община: Кюстендил, Населено място: с. Полска Скакавица;
НАХОДИЩЕ НА АНАСОНОВ ЛОПЕН – С. ЦЪРВЕНЯНО Категория: Защитена местност, Местоположение: Община: Кюстендил, Населено място: с. Цървеняно;
НАХОДИЩЕ НА СКАЛНА МЕТЛИЧИНА Категория: Защитена местност, Местоположение: Община Кюстендил, Населено място: с. Полска Скакавица;
СКАКАВИШКИ ВОДОПАД Категория: Природна забележителност, Местоположение: Община Кюстендил, Населено място: с. Полска Скакавица;
ЦЪРНА РЕКА Категория: Резерват, Местоположение:  Община Кюстендил, Населено място: с. Сажденик;
Граничните зони между България, Македония и Сърбия са включени в Зеления пояс на Европа, а в близост до западната граница на Община Кюстендил в Македония се намират защитени зони „Емералд”, които са продължение на екологичната мрежа „Натура 2000” извън границите на ЕС.
С Решение № 871 на Общинския съвет от 30.10.2014 г. е приет Общински план за развитие на община Кюстендил 2014 – 2020 г., в него ясно са описани стъпките, които следва общината, съобразени с нейните дадености, а именно:
Общата площ на Община Кюстендил е 9542,9 ha или 31,44% от територията на областта. Около 48% от територията на община Кюстендил се състои от земеделски и 44% горски площи, 2% са водни площи. 35% са площите с държавна собственост, 18% общинска, 5% частна 42% друга. Това съчетано с подходящия климат, определя едно конкурентно развитие на селското, горското стопанство и туризма на световно ниво.
Повърхностните води – водни площи и течения, които се намират на територията на Община Кюстендил имат огромна роля както за подобряване на микроклимата на средата, така и за разнообразяване на въздействието на ландшафта, за съхраняване па биологичното разнообразие. Климатът оказва и косвено влияние върху ландшафта, върху функционалното зонираие на територията на общината, но също така и върху естетическите качества на ландшафта, които се променят през различните сезони.
Питейни води
Водоизточниците, които се експлоатират па територията на „Кюстендилска вода” ЕООД, Кюстендил, са 199 подземни и 21 повърхностни или общо 220 броя.
На територията на Община Кюстендил има започнато изграждане на язовир за питейно-битово водоснабдяване. Инвеститор на обекта е МРРБ. Изграждането ма язовира е наложително от гледна точка на сигурното и безпроблемно решаване на водоснабдяването на град Кюстендил и околните села.
Предвид на това, че много селища се захранват директно от речни водохващания, чиито качества на водата се влияят изключително от природните условия, е крайно наложително изграждането на малки пречиствателни станции.
Дължината на водопроводната мрежа е – външни водопроводи 607 km и вътрешна водопроводна мрежа – I 043 km, като броят на водопроводните отклонения е около 37 000.
Същите са изградени преди повече от 40 години, амортизирани са и това води до чести аварии и загуби на вода, поради което тяхната подмяна е наложителна. Община Кюстендил се водоснабдява от открити речни водохващания в планина Осогово и шахтови кладенци по поречието на река Струма. Аварийното водоснабдяване за върхови натоварвания, обикновено през летния сезон, се осъществява чрез стоманен водопровод от изворите при е. Полска Скакавица. За всички водоизточници има действащи разрешителни и учредени СОЗ. Има изградена и станция за пречистване на питейни води (Г1СПВ), разположена в с. Жиленци, но тя обслужва само гр. Кюстендил и селата Жиленци и Лозно, което поставя в риск качеството на питейните води, които се осигуряват за останалите населени места в общината. Анализът на съществуващото състояние на водоснабдителната система в общината показва необходимост от цялостна реконструкция и рехабилитация на довеждащите водопроводи на всички речни водохващания, на по-голяма част от речните и дренажните водовземни съоръжения, на ПСПВ и подсигуряване пречистването на водите, подавани към останалите населени места,
Подземни води
Подземните води на общината се числят към 7 подземни водни тела.
-BG4G000OOQN006 – Кватернер -Иеотен – Кюстендил
-BG4G001T2T3029 – Пукнатинно-карстови води в Бловдолски карстов басейн -BG4G001T2T3028 – Карстови води в Земенски карстов басейн
-BG4G00001Pgl38 – Порови води в Палеогенски седиментен комплекс на Бобовдолска и Кюстендилска, котловина
-BG4G001 PtPzl25 Пукнатинни води във Влахимско-огражденеко-малешевско осоговски метаморфити -BG4G0001Pg039 ‘Осоговски палеогенски вулканогенно-седиментен комплекс;
-BG4GOOOT1T2034 – Карстови води в Смоличенски карстов басейн;
Извършеният мониторинг на тези водни тела на територията на Община Кюстендил през 2015 г. показва, че всички подземни водни тела са в добро състояние. Оценката за състоянието на подземните водни чела през 2015 г. съвпада с оценката през предходните 2011.2012, 2013 и 2014
Като проблемни в екологично отношение в обхвата на общината могат да бъдат определени следните територии: „Каменичката котловина и горното течение на р, Бистрица – район, подложен в миналото на въздействието на дейността на бившия МОК на “Осогово” ЕАД (в несъстоятелност) – свързано с дейностите по ликвидацията на минно-добивните обекти и рекултивация на депата за технологичя отпадък – хвостохранилища в с. Гюешево и с. Преколница; Диагнозата на състоянието на околната среда и на основните природни компоненти е разработена подробно, от нея могат да се обобщят изводите за съхранени природни ценности, в основата на които е раздвиженият и живописен релеф с поредица от речни долини, хълмисти части и планински върхове с постепенно увеличаваща се височина в югозападна посока достигаща до 2251 метра при вр. Руен. Този релеф, заедно с геоложкия строеж и почвеното разнообразие предопределят и растителното разнообразие. Съществуващият горски фонд е предпоставка за развитието на горското стопанство, но горите предлагат възможности и за странични ползвания – събиране на билки, на гъби и горски плодове. Сред природните богатства на общината са и водните ресурси, сравнително добре развитата речна мрежа и най-вече горещите минералните води, които с лечебните си свойства са важен ресурс за развитие на балнеолечението. Индикатор за състоянието на природните ресурси в общината и съществуващото биоразнообразие е относително високият дял на защитени територии и зони, които са важна част от националната екологична мрежа. Към тези преимущества на общината следва да се добави и благоприятният климат, сравнително доброто КАВ, поради липса на големи промишлени замърсители.   
Сред недостатъците на Община Кюстендил по отношение състоянието на околната среда са замърсените и нарушени терени и нерегламентираните сметища, поради забавяне реализирането на регионалното депо Дупница, както и запрашаването на въздуха в зони около пътища с неположена настилка. Следователно повече усилия трябва да бъдат насочени към използване на съществуващите ресурси и за цялостно обновяване на средата за обитаване, което може да я Направи по-привлекателна както за живеещото там население, така и за хора, които предпочитат да живеят в малки населени места в близост до природата.
Качеството на живот в общината, както и привлекателността на последната за стартиране на бизнес е равнището на развитие на социалната инфраструктура и услуги. От тях на първо място са образователните, здравните и социалните услуги. Местните ресурсите в общината обаче могат да се използват за обслужване на потребностите на местното население, за съчетаване на разнообразните спортни и възстановителни дейности и обвързването им със системата на туризма в региона.
Част от задачите на ОУП на община Кюстендил са насочени към стимулиране на развитието чрез създаване на предпоставки за трансгранично сътрудничество и идентифициране на онези територии, в които е възможно реализирането на съвместни проекти със съседните страни – Р. Македония и Р. Сърбия. Опазването на екологичните, ландшафтните и културните ценности и подобряване на достъпа до тях също ще допринесе за устойчивото развитие на общината. Всички тези принципи и приоритети на Териториален дневен ред 2020 са пренесени в Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 2025 г. и във всички останали документи за регионално развитие на по-ниските териториални нива и са в основата на изграждането на модела за териториално устройство на общината, защото по този начин ще следват логиката на интервенциите на оперативните програми за периода 2014 -2020 г.
Документът „Ръководни принципи за устойчиво териториално развитие на Европейския континент“,4 приет в Хановер през 2000 г. от СЕМАТ, посочва общите принципи за хоризонтална и вертикална интеграция и координация на дейностите при устройство на териториите, за участието на широката публика в разработването и обсъждането на важните за устойчивото развитие планове и др. Специфичните цели и приоритети, доразвити впоследствие и в други документи на ЕС, обхващат транспортния достъп и подобряването на връзките между градовете и селата, като основа на балансираното развитие; достъпа до информация и знания, което може да бъде постигнато не само чрез устойчива мрежа на социалната инфраструктура в сферата на образованието, но и чрез подобрени условия за скоростен интернет; валоризирането на природното и културното наследство като важни икономически фактори; намаляване на нарушенията в околната среда и ограничаването на риска от природни бедствия; намаляване на ресурсната зависимост и повишаване на енергийната ефективност; развитието на туризъм с по-високо качество, щадящ основните туристически ресурси. Сред предложените мерки за прилагане на цитираните по-горе принципи за планинските и за граничните райони, както и за речните долини и териториите в близост до тях, при изготвянето на ОУП на община Кюстендил могат да бъдат приложени специално разработените принципи на СЕМАТ за специфични райони, тъй като общината има аналогични характеристики.
Планинските части на общината, които в по-голямата си част попадат и в гранични райони, се планират в съответствие с изискванията за интегрирана политика, която отчита периферното им разположение и налага „мерки за икономическо и социално развитие, за опазване и управление на природните ресурси, както и за съхраняване на местните традиции и култури“, за запазване на идентичността, за стимулиране на занаятите, МСП и сътрудничеството между тях, за стимулиране на устойчивото опазване и използване на горите, за съхраняване на качеството на предоставяните публични услуги и за развитие на жп транспорта. Всичко това следва да допринесе за повишаване на качеството на живот в тези райони и да спомогне за задържане на населението в тях.
За устройството на териториите по поречията на реките също се прилага интегрираният подход, който трябва да гарантира съвместяването на различни функции и опазването на водите, на община Кюстендил. Естествените реки и техните притоци, на богатите, но уязвими екосистеми, като същевременно се намалят рисковете и щетите от наводнения и природни бедствия.
Друга важна група принципи се отнасят до трансграничното сътрудничество, включително и в областта на териториалното устройство. Община Кюстендил попада в Еврорегион Евробалкани (Ниш-София-Скопие), за който има опити да се активизира дейността, чрез разработване на обща регионална схема на територията, която обхваща общините по границите и около приоритетните направления по Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), за идентифициране на зоните за, съвместни инициативи, природозащитни дейности и туристически маршрути, целящи хомогенно развитие на териториите от двете страни на границата““, По-различното при подобни ситуации, особено в планински гранични райони, е разкриване на възможности за съвместно предоставяне на услуги от частния и от публичния сектор и за организиране на зони за трансгранична трудова заетост.
На територията на общината се предвижда създаване и на три нови културно-туристически маршрути, които имат пребладаващо общинско значение.

КТ маршрут „Пътят на черешите”/”3емята на черешите” – Тръгва от Кюстендил и обикаля селата Шишковци, Соволяно, Таваличево, Коняво, Горна Гращица, Граница, Лелинци, Дворище. Този маршрут би могъл да функционира от средата на м. май до средата на м. юни, когато цъфтят и се берат черешите. Може да бъде съчетан със селски туризъм, което поставя изискването за подобряване на общественото обслужване в споменатите места, подобряване състоянието на пътните настилки и улесняване на достъпността до тези села, получили сертификат за производство на череши.
КТ маршрут „Християнство”- Този маршрут обвързва част от средновековните и по-късни църкви в Общината. Всички обекти са НКЦ. Тъй като част от църквите са действащи е възможно развиване на поклонически туризъм, съчетан със селски. Може да се обвърже с маршрутите в другите общини от областта и най-вече с потока туристи към Рилски манастир. Част от обектите са в аварийно състояние и е необходимо провеждането на консервационни и реставрационни дейности и социализация. Маршрутът преминава през селата: Бобешино, Богослов, Горна Брестница, Горна Гращица, Горно Уйно, Грамаждана, Долно Уйно, Долно село, Драговищица, Жиленци, Коняво, Лозно, Ломница, Скриняно, Слокощица, Соволяно, Стенско, Церовица, Цървеняно, Шишковци.
 КТ маршрут „Наследство от римляните”- маршрутът е развит по следите на руините на римски и късноантични селища и крепости. Всички обекти са НКЦ с местно или национално значение. Обхваща селата Берсин, Горна Гращица, Горно Уйно, Гърляно Гюешево, Преколница, Драговищица, Преколница, Радловци, Ръсово, Слокощица, Соволяно,
Теваличево. Но-голямата част от обектите са в аварийно състояние и е необходимо провеждането на консервационни и реставрационни дейности и социализация.
Идеите от Областната стратегия на област Кюстендил са доразработени в        Общинския план за развитие на Община Кюстендил (2014 – 2020 г.) на колектив на НЦТР ЕАД с ръководител ик. Ст. Дошеков. В този средносрочен документ за регионално развитие най-съществени за ОУПО са идентифицираните и остойностени проектни предложения, обсъждани многократно с представителите на общинското и местни ръководства, с експертите и представителите на местното население. Те са преобладаващо в сферата на транспортната и техническата инфраструктура, защото по този начин се решават едни от най-тежките за общината проблеми, систематизирани в ОПР. Сред предложенията, които трябва да намерят своите териториални измерения в ОУПО, са базарите за био-продукти; създаването на сертифицирани говедовъдни и овцевъдци ферми и на МСП за преработка на селскостопанска продукция; залесяването на горски територии; проектирането и изграждането на система от туристически и екопътеки, както и такива за планинско колоездене и конна езда; обособяването на зимния ски център „Трите буки“ за ски бягане, сноуборд и ски спускане; развитието на цялостна система за селски туризъм; изграждането на четирилентовия път от София до ГКПГ1 Гюешево; реконструкцията и рехабилитацията на жп линията; рехабилитацията на пътищата от общинската мрежа с обща дължина 292.3 km; проектирането и изграждането на нови ПСПВ и др. Създаването на условия за реализирането на тези проекти и отреждане на необходимите терени в ОУПО ще подпомогне реализирането на ОПР и постигането на желаната визия на общинския план, а именно: „Община Кюстендил – привлекателно място за живот, труд и отдих, с развита икономика, модерни и разнообразни форми на туризъм, с екологично селско стопанство, балнеоложки и културен център с национално значение.
СЧИТАМЕ ЧЕ:
Общинският план за развитие е основен документ за провеждане на политиката за регионално развитие на местно ниво: С него се обективизират действията на местната изпълнителна власт и се създават условия за планомерно и целенасочено изпълнение на решенията на общинския съвет, дейността на кмета и общинската администрация.
Планът е обвързан с Националната концепция за пространствено развитие     2013-2025 г., Стратегическа Цел 4 „Съхранено природно и културно наследство” – съхраняване и развитие на националната система от защитени природни и културни, ценности за поддържане на биологичното равновесие, пространствената природна и културна идентичност и за интегриране на техните стойности в съвременния живот.
Също така е в съответствие с Областната стратегия за развитие на област Кюстендил за периода 2014-2020 г, т.5 – запазване и подобряване качествата на околната среда чрез интегриране на глобалните екологични цели и развитие на екологичната инфраструктура.
Основните източници на средства за финансиране изпълнението на Общинския план за развитие на община Кюстендил за 2014-2020 г. са
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), общинския бюджет, централния бюджет на РБ и други фондове и програми.
Програмно-целевата част на Общинския план за развитие е базирана основно на очакваното въздействие на система от условия и фактори, които ще имат положително, позитивно въздействие върху комплексното развитие на общината.
В това отношение е акцентирано на отчитането на стратегическите измерения на факторите със стимулиращо влияние, засягащи:
Използване на природно-климатичните и почвено-биологични ресурси на територията за развитие на аграрния сектор и затваряне на цикъла „селскостопански суровини – преработваща промишленост”;
Развитие на горското стопанство и съпътстваща промишленост и дейности;
Развитие на туризма чрез използване на разполагаемите в общината природни ресурси;
С Общинския план за развитие е приета основната визия за Община Кюстендил – развиващ се граничен район, привлекателен за инвестиции в селско, горско стопанство и туризъм, основани на ефективно използване на ресурсите, възможности за трудова реализация и съхранено природно и културно богатство. Като са поставени редица цели, мерки и конкретни дейности за постигането им. Сред тях са:
Специфична цел 1.2: Опазване на околната среда и пълноценно използване на природните ресурси и Мярка 1.2.1: Укрепване и поддържане на изградената мрежа от защитени територии с Дейности:
Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и почвите;
Насърчаване на екосистемните услуги, вкл. Натура 2000 и зелена инфраструктура;
Изготвяне на планове за управление на Защитените местности в общината;
Поощряване на граждански инициативи за опазване на природата.
Специфична цел 2.3: Насърчаване развитието на интегриран туризъм чрез опазване, популяризиране и развитие на културното и природно наследство, с мярка 2.3.1: Подпомагане развитието на местния туристически продукт и маркетинг на дестинациите.
Основна отговорност за осигуряване на информация и публичност на процеса на разработване, съгласуване, актуализиране и изпълнение на ОПР има Кмета на община Кюстендил.
Информацията от извършени геоложки проучвания на различни терени на територията на община Кюстендил e показала наличието на тежки токсични метали – живак и арсен, които в момента са в естествен баланс и не оказват влияние върху качеството на водата. Всяка интервенция, свързана с провеждането на проучвателни сондажи, както и евентуални други разработки създава риск от нарушаване на този баланс, пресичане на водните хоризонти и замърсяване на водоизточниците за питейни и напоителни нужди.
Евентуалното замърсяване от мина „Караманица” на територията на община Босилеград, Република Сърбия по течението на река Драговищица, както и проблемите с ВЕЦ „Пчелина” създават риск от нарушение на екологичната система в голяма част от кюстендилския район, известен, като „Овощната градина на България”.
Отчитаме, като основно предимство на общината нейната запазена, красива и чиста природа, плодородна земя, благоприятни климатични условия и водни ресурси. Нашите традиции в земеделието и животновъдството, значителните горски масиви, перспективни за развитието на горско стопанство. Богатата флора и фауна, в защитени зони и територии. Нашето културно – историческо наследство и уникални религиозни обекти. Липсата на сериозни промишлени източници на замърсяване на околната среда, което е сред основните причини все повече хора да планират своите почивки именно тук.

И ДЕКЛАРИРАМЕ
ПОДКРЕПА правото на всеки за живот в чиста и здравословна среда, като считаме, че общината ни има потенциал за инвестиции и успешно развитие на екологично чисти производства.
Администрацията на община Кюстендил ще положи всички усилия, в това число при необходимост и завеждане на съдебни дела, за да гарантира принципите за опазване на чиста околна среда и съхраняване на биологичното разнообразие в изпълнение на специфичните цели на Общински план за развитие на община Кюстендил 2014 – 2020 г.
Общинският съвет на Община Кюстендил ПРИЗОВАВА всички обществени, браншови, екологични, медицински и пациентски организации, които споделят направените в Декларацията искания, да я подпишат и да се включат в действията по реализирането им.

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – КЮСТЕНДИЛ, ………… г.

Източник: dariknews.bg

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

Още за четене...

Спектакъл с картина на Майстора представи Кюстендил в Европейската столица на културата- Пловдив

Фрагменти от емблематичната картина на Владимир Димитров-Майстора „Девойка със слънчогледи“ плуваха в Гребната база, в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.