Огънчето

Страхът е движеща и спираща сила на този свят. Той при човека е от двойно естество, от видими и невидими обстоятелства. Невидимото притежава спиращата сила и човекът подкарва на разсъждение – да се страхува ли от нещото или нищото, от неизвестното, непознатото, с обяснението за него, случило се неведнъж във времето, и се потвърждавало като правило, карало хората да вярват в него, придобило смисъл на божия сила. 

Не знам как е по другите села, но в наше село сутрин жените стават пред мъжете, спотнат огъня, изметат къщата и донесат прясна вода от бунара, и тогава мъжете се надигат от леглата. Не че жените са принудени това да правят, но мъжът е на почит, той е глава на семейството, и е уважаван като такъв от жената. Днеска тези роли доста са разтръскани и това е в полза на жените.

Била годината 1965, декември, 22-ра дата. На този ден по нашите краища тачим Зачатието на Света Ана. Поверието е, че на този ден не се влиза в чужда къща – човек със своето присъствие да не вкара зло в дома, който посещава, или пък, не дай Боже, нещо да поискаш да ти дадат оттам на този ден, всичката беля на този дом ще рискуваш да носиш на съвестта си през цялата година и години напред…

Тази сутрин баба Вакла стана обичайно в зори, разпрета пепелта в печката – да разпали огъня, но там нямаше нито въгленче… а трябва да затопли стаята, да сгрее вода, да направи ядене. Пръв зимен ден е, студ, та куче не се свърта, дето ние казваме. Какво да прави възрастната жена, потърси кибрит, но такъв нямаше вкъщи. Кибрит ще се купува за Коледа и ще е от година до година. Купуват се дванайсет захарчета, връзват се в кърпа – и тава ще е до Великден, и още няколко основни продукти – едно шише олио, малко тамян, някоя смокиня за Бъдни вечер, и това е. Вечерно време газеничето се палва с пуздерка – сух стрък от коноп – която се запалва в печката и с пламъчето докосва фитила на газеничето, пуздерката се гаси и това е до утре. Газеничето стои на печена римска тухла, намерена ей там – от разкопките на Селище, в центъра на Белут, стои си тя, поставена  зад кюнеца, на нея – газеничето, а да него – пуздерката. Кибритът, с някоя клечка, стои в чекмеджето с важните неща. Тухлата се използва като медицински уред – ако някого заболи корем или му проработи ревматизмът, на дай Боже, да се някой схване, тогава тухлата се нагрява на печката, завива се във вълнена кърпа, кърпата се кваси с вода и така се слага на болното място. Процедурата се повтаря няколко пъти и човек е вече като нов. Няма доктори, няма инжекции, няма хапчета, тухлата оправя всичко.

Какво да прави баба Вакла, това досега не се е случвало, огънят да отиде в махала, както казваме тука. Повъртела се, одзверила се и решила да иде за кибрит у Драганини, срам – не срам, ще иска. Страхът от мъмренето на дядо Борѐ за незапаления огън бил по-силен от поверието, че този ден не се посещава чужд дом. Стане ли дядото, и ако не е затоплена стаята и сгрята водата за миене, ще надигне патърдия :

-Жму̀кло – ще се разхока, – къде дремеш, та не палиш тая печка?

И оттука натам триста ще й ги накаже, та в кучешки гъз ще я накара.

-Драго, Драго моме! – няколко пъти извика баба Вакла пред къщата на младата съседка и още повече пъти чукна на вратата, докато я събуди. –Кибрит, кибрит ми дай, че нашият някъде паднал, не можах да го намеря, огън да спотна! – тревожно настоявала старата жена, без извинение, без поздрав, без „добро утро”.

Тази сутрин дядо Борѐ и баба Вакла дълго време се обвиняваха един другиго защо е изпуснат огънят баш тази нощ, че това досега не се е случвало, та как се падна това сега – на Анино Зачатие, когато не се ходи у махала, когато нищо чуждо не се взима…и така – едни и същи обвинения, та до побъркване.

-Драго, ама тая, дъртата, какво искаше – сънен попита Страшимир младата си булка, – и това баш на днешния ден!?…

И тука настана разправия, но всичко приключи с едно „Какво е писано на глава, на кория не иде”.

…………………………………………………………………………………………………….

Първата седмица след Гергьовден по нашия край се прави Прѐмуз – това е като Овчи Великден – големо тържество за всеки домакин в чест на неговото стадо.

Стопаните на овцете се събират в къщата на овчаря, всички овце се доят, млякото се сири и от прясното сирене и царевично брашно се прави бел муж. Всеки домакин носи ракия, тава с манджа от картофи с месо и пълнени чушки с ориз, направена на фурна, погача, баница, варен ориз и кисело мляко. Гостува се цял ден за здраве на хората и овцете.

Тази година събирането беше у Савови. Гостуване, веселба, селски истории, празни приказки, майтапи – така до вечерта. На една от смешните истории Драганин Страшко̀ се засмя с пълна уста, част от храната се затъкна в гърлото му, па тръгна към белите дробове…Задави се човекът, започна да кашля, напъвайки се да върне храната, наведе се, хората го тупаха по гърба, но напразно. Човекът загуби въздух, превъртя очи, писиня и се свлече. Предаде Богу дух. Това стана за миг, докато замахнеш с огниво, дето се казва.

В този момент една звезда се откъсна от небето и угасна, така, както угасна пламъчето в душата на Страшко̀ днес, дадено с кибрита от дома му – на баба Вакла – в първата зимна сутрин, на Анино Зачатие.

И от празничен ден настана траурна вечер.

Радко Стоянчов

Докладвай за грешка на тази страница!





    captcha

    За Радко Стоянчов

    Радко Стоянчов е роден през лето господне 1954.г. в с. Белут, Босилеградско, Западни покрайнини. Зодия стрелец, образование грамотен, книги печатал и ще печати, награди само и единствено за поезия.

    Още за четене...

    Вирусът на тоталитаризма

    Бяхме свикнали да си мислим, че благодарение на технично-технологичния напредък и компютрите сме достигнали някакво …

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.