Начало / Колумнисти / Мъртвата хватка на Косово

Мъртвата хватка на Косово

Демократичния съюз на българите неведнъж е призовавал гражданите да бойкотират местните избори заради неравноправни изборни условия, нарушения на изборния процес и натиск от страна на управляващите.

Разбира се, никой не ни подкрепи, независимо от аргументите и фактите които изнасяхме. Така в Босилеград, от една страна,  се  установи безотговорна, корумпирана и несменяема власт, а от друга, демократичните и проевропейски сили които предлагаха модерни решения за проблемите наследени от миналото, бяха маргинализирани и изолирани, като „опасни сепаратисти“, които, застрашават териториалната цялост на Сърбия!? Управлението на Захариев, което буквално съсипа общината, все още се ползва с доверието на Белград, именно защото той и съответните структури на държавна сигурност успешно разиграват „сепаратистката карта“ и се налагат като „пазители на етническия мир“.

След две десетилетия, сръбската опозиция, най-после стигна до същият извод – щом изборите са недемократични, какъв е смисълът да участваш в тях? И се заканват, че ако управляващите не осигурят свободни и демократични избори, те ще ги бойкотират. Надяват се, че така ще застрашат легитимитета на управляващата партия и ще я накарат да отстъпи относно изборните условия и демократичната процедура. Което си е в сферата на научната фантастика.

Ясно е, че управляващите няма да се съгласят, защото това значи сами да предадат властта и да поемат отговорността за всички престъпления по време на изборите и по време на управлението си.

Бойкота на изборите може да успее, ако сръбската опозиция имаше капацитет да го наложи и ако поне половината от сръбската общественост и международната общност го подкрепят. Опозиция не може да разчита на обществеността, защото тя успешно се манипулира от всички национални телевизии и жълтия печат.

Може ли да се разчита на международната общност? Тука нещата са още по-безнадеждни. Например, бойкота на изборите в Албания беше успешен, но ЕС и САЩ честитиха на Еди Рама и даже го похвалиха, че изборите са минали без инциденти. Същото може да се случи и в Сърбия.

Както Захариев в Белград, така и Вучич в Брюксел се наложи като фактор от който зависи „решението“ на Косово. Какво още има да се „решава“ с Косово, не е ясно. Вероятно се очаква Сърбия да го признае. И се очаква това да направят именно ония които са исторически отговорни, че го тласнаха по пътя на независимостта. Когато този въпрос се реши и Косово окончателно си отиде, според логиката на международните фактори, ще си отидат и ония които направиха този проблем.

По тази логика не само управляващи и опозиция, но и гражданите на Сърбия, са заложници на Косово. Управляващите не смеят да го признаят, защото опозицията ще ги атакува че са го предали. По същата причина и опозицията не смее да обещае че ще го признае, защото управляващите ще ги обвинят за предателство. В тази мрътва хватка Сърбия се задушава вече две десетилетия.

Заслужено или не, международната общност разчита на Вучич като партньор който може да реши Косово, а той, здраво стъпил върху това, вече седем години оцелява на власт и изтощава сръбското общество, докато то узрее и приеме факта, че Косово завинаги е загубено. Дотогава всички разговори между власт и опозиция за легитимността на изборите, закани за бойкотиране и всякакви други ходове са за уплътняване на политическото време.

Косово е стабилна основа върху която седи и властта и опозицията. Разделени на патриоти и предатели, управляващите и опозицията взаимно се дисквалифицират, а мъртвото течение все повече засмуква Сърбия към дъното. Докато те се надвикват кой е по-голям патриот и по-голям предател, Сърбия се превръща в държава с евтина работна ръка, низък стандарт, лошо здравеопазване, мръсна индустрия и низко образование.

Демокрацията е последната грижа от която се интересуват.

Иван Николов

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Още за четене...

ДУМАМ ТИ ДЪЩЕ, СЕЩАЙ СЕ СНАХО!

Последното изказване на сръбския първи вицепремиер и външен министър Ивица Дачич лично за мен не …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.