Много арно не е на арно и много лошо не е на лошо

Село Я̀решник е китно планинско босилеградско село, чиито махали са кацнали по склоновете на Църноо̀к планина. Село, чието местоположение се е „утепало” за животновъдство, което навремето е било на цена и почит. Та там, в Я̀решник, в началото на 19-ти век е живял небезизвестният Ангел Татарски – почтен човек, търговец и добър стопанин. Неговата житейска философия била „Много арно не е на арно и много лошо не е на лошо”. По онова време богатството на един домакин се е мерило с децата, земята и стадото му. 

Ангел си взел тиха и работна мома от Буцалѐво за булка, която му родила две дъщери и двама синове. Два-три дена преди Гергьовден, на който се чествала и семейната служба на дома на Ангел, овчарят му изкарал стадото по Църноо̀к на паша. Шапката на планината по това време била още под дебел сняг. Овцете се упътили към една долчинка да се напият вода, а овчарят поизостанал, за да прибере към стадото въртоглавото шиле… В този момент се откъсва преспа от снежната шапка и се срутва, та смазва цялото стадо, барабар с кучетата. На вечерта овчарят се върнал сам, нарамил въртоглавото шиле и разтреперан разказал за случилото се. Тогава Ангел рекъл: „Бог мил, че оставил едно шиле за курбан, та да прекараме службата на Свети Георги!”, прекръстил се и за утеха добавил: „Много лошо не е на лошо и много арно не е на арно”.

Въртоглавото шиле измило срама на стадото пред Свети Георги. Минала службата, както си му е редът. След някой ден Ангел обиколил околните села и купил триста овце. През лятото добре се грижил за тях, а през есента двеста откарал на пазар в Дупница. Овцете на Ангел хванали око на един турчин, купил ги и му дал пари за следващата година – да докара още толкова и все така угоени.

-Може – казал Ангел, – но трябва сол, не само трева, трябва и къ̀рмило, за да ги угоя. Солта трябва да докарам от Кюстендил, а конете са ми малко.

Турчинът му дал два коня, за да докара солта, и още кесия пари.

Така от година в година срещите с турчина го направили търговец. Станал заможен и известен в Кюстендилска околия. С парите от търговията купил чифлик край Солун, а след това – още един, в Кюстендилско – между Периво̀л и Стѐнско. Забогатял. Седлото на неговия кон било от чимширово дърво, двата му пищова, оковани със сребро, винаги били запасани в пояса му. С астраган калпак и хубава осанка, давал вид, достоен за почит и уважение. Но както казвал той: „Много арно не е на арно…”

В онова време по нашите краища върлувала холера, както нашенци й викали „чума”. Та това бедствие затрило жена му и двамата им синове. Несломим по дух, повтарял си, че животът трябва да продължи. На 51-годишна възраст оженил се за 18-годишната Стояна, момковѝца – измекярка негова – от махала Ка̀ловци на село Назъ̀рица. Стояна му родила четири дъщери и един син. Дето се казва в народните приказки – децата раснали, пораснали, а Ангел ставал все по-заможен. Две трети от имотите в Я̀решник били негови, а останалата третина – на цялото село. Неговият имот се простирал от Ангеловица до Ка̀лова долина и от Я̀решничка река до чука Ража̀бина. Тая чука Ража̀бина носи името си от едно страшно деяние от около век преди Ангелово време. Там била разчекната мома, която родила копиле. Селото не могло да понесе срама й, та с четири коня я разчекнали на четири страни.

За да си улесни работата около търговията, Ангел Татарски взел си за съдружник Янко – търговец на добитък от Горна Любата. Една година Ангел и Янко се разбрали да обединят стадото и дойде ли време за продаване, заедно да го закарат до Солун. Овчарите на Ангел и Янко пасли овцете им по широките склонове на Църноо̀к, защото там тревата била по-питомна от тази на планината Бесна кобила. Обаче есента рано паднал толкова голям сняг, че отсякъл пътя на Янковото стадо, овчарят не могъл да го прибере и  цялото стадо на Янко изгинало от глад. Тази местност, където това се случило, хората нарекли „Янкова костница”.

Чифликът в Кюстендилско Ангел дал на зетьовете и дъщерите от първия си брак. Дъщерите от втората жена били Ката, омъжена в Назъ̀рица, Мария, омъжена в Карама̀ница, Вена – в Я̀решник, а четвъртата се омъжила в Периво̀л, във фамилия Лиярѐ. Като заможен търговец Ангел бил често пъти нападан от разбойници, но винаги оцелявал. А махалите Трѝчковица, Каладжѝи, Дивулѝги основани били от неговите мо̀мци – измекяри.

Наследниците на Ангел Татарски се разпръснали в България, Македония и по околните села на Босилеградско. И така се разпростирала мъдрата истина, че „Много арно не е на арно и много лошо не е на лошо”.

Радко Стоянчов

Докладвай за грешка на тази страница!





    captcha

    За Радко Стоянчов

    Радко Стоянчов е роден през лето господне 1954.г. в с. Белут, Босилеградско, Западни покрайнини. Зодия стрелец, образование грамотен, книги печатал и ще печати, награди само и единствено за поезия.

    Още за четене...

    Вирусът на тоталитаризма

    Бяхме свикнали да си мислим, че благодарение на технично-технологичния напредък и компютрите сме достигнали някакво …

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.