МИНАЛО И ИСТИНА

0

Напоследък на Балканския полуостров се направиха много интересни и важни стъпки, които са леко изненадващи с оглед на дългогодишния застой на събитията. В основата им е промененото поведение на България като ротационен председател на Съвета на Европейския съюз в първата половина на 2018 година. След дългогодишни безобразни фалшификации на историята, за които няма никакви научни факти, вече става ясно, че няма да има европейско членство за изопачаващите историческата истина държави. 

Лъжа №1 – За България като „фашистки окупатор”. Най-смешната лъжа. Единственият национален идеал, за който умираха поколения българи след освобождението от 1878 г. беше идеалът за национално обединение на несправедливо разпокъсаното Отечество. България водеше и Балканските, и Първата и Втората световни войни не заради политически идеологии, а заради желанието да обедини териториите, в които огромната част от живеещите хора се самоопределят като българи. Идеологическа беше само последвалата след кървавия 9 септември 1944 г. комунистическа денационализация на територията на Пиринска Македония и създаването на измислената „Македония” в състава на Югославия.

Лъжа №2 – България не е направила нищо, за да спаси от изтребление евреите от Вардарска и Егейска Македония през Втората световна война. Най-гнусната лъжа. Първо защото тези области са под управлението на Германия, а не на България. И второ, защото България е единствената държава, която спаси  всички евреи от своята територия (десетки хиляди), и то с усилията на огромна маса хора от всички прослойки. Това показва, че българският народ е дълбоко хуманен в своята същност.

Лъжа №3 – България е воювала за да завоюва чужди територии. Най-безпросветната лъжа. България воюваше само за онези земи, в които живееха българи и не искаше чуждото, а само своето. Несправедливостите на Берлинския и Ньойския договор не прекършиха националния идеал, а само ни направиха по-силни.

Това, че вековни опоненти в Европа като Германия и Франция оставиха споровете назад и се обединиха скоро след края на Втората световна война в името на обединена Европа беше силен сигнал. На Балканите обаче той не можа да се случи по естествения начин, чрез взаимни компромиси и съвместно отстояване на историческата истина. Тук очевидно нещата ще се решат през призмата на желанието за европейско членство на някои от по-инатливите в това отношение в държави. И те ще трябва да избират – лъжите срещу България в учебниците по история или членство в Европейския съюз. И те вече избират. Днес Зоран Заев, утре Александър Вучич. Лъжите в държавите Сърбия и коминтерновския фалшификат Македония продължават, но обратното броене вече тече. Лъжците знаят, че са обречени! Въпреки опитите за руски залъгалки към Сърбия, тя ще избере Европа. И сама ще счупи зъбите на своите лъжци щом очаква солидарност и подкрепа!

На Гергьовден на едно военно гробище в Македония България отдаде почит на своите синове, които воюваха не за пари или за идеологии, а за единството на своята многовековна държава. Видах познати и приятели от българските общности в Македония, Сърбия (Западните покрайнини), Албания, както и държавни фигури и депутати от Европейския парламент, които искат да докарат духа на Европа и на Балканите. И това ще се случи по-рано отколкото очакваме.

Сега е времето за пълен национален консенсус на българите от всички точки на света по три теми:

– да отстояваме европейската идея за единство в многообразието;

– да бъдем непреклонни при борбата срещу всякакви фалшификации на историята и ясно да посочваме фалшификаторите;

–  да отстояваме с достойнство своята национална кауза и да отстраняваме безкомпромисно всички ония сребролюбиви еничари, които са готови в името на пари или запазване на някаква власт да продадат България и идеята за обединена Европа!

Предишна статияMažić sudi finale Lige šampiona!
Следваща статияФестивал на курбана в Болградски район
Стефан Иванов
д-р Стефан Иванов е роден през 1975 г. в София. Доктор по история, магистър по богословие и маркетинг. Три мандата общински съветник в София (2003-2015). Автор на романа „Песента на Славея“ и на книгите „България и Германия – 1914-1915 г.” и „Три цвята – синьо, синьо, синьо”. Ангажиран многократно с дейности и инициативи, свързани с Босилеград. Женен, със син и дъщеря. Заместник-директор на 149 Средно училище в София. Публикува текстове в своя колонка в „ГЛАС ПРЕСС”.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.