Македонци и сърби – хората, които най-често вземат български паспорти

0

Общо 1686 души са взели български паспорти през първите пет месеца на тази година на основание произход, статут на бежанец, особени заслуги към България или пък постоянно или дългосрочно пребиваване у нас. Това сочи статистика с данни към 31 май на Министерството на правосъдието, предоставена на в. „Монитор“. 1160 души от получилите паспорти са македонци. За първото тримесечие на миналата година гражданство са придобили 1412 „нови“ българи, а за цялата година броят им е 12 880. От тях почти половината са македонци – 6196 души.  Изненада се оказва, че сърбите разбиват 10-годишната тенденция молдовците и украинците да са втори в списъка с придобилите българско гражданство след македонците. От началото на годината до края на май 138 сърби са взели български паспорт, изпреварвайки молдовците, които са с 38 души по-малко. Разликата е драстична в сравнение с данните за периода 2012-2017 година, когато молдовците са били 10 689, а сърбите само 2629 души. През този период дори руснаците са повече от сърбите. Подобна е и картината в периода 2007-2012 година – първите години на България в ЕС. Тогава от Молдова одобрение на молбите си получават 11 638 души, а от западната ни съседка 2981. Според председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев „това са българи от Западните покрайнини по линия на баби и дядовци. Много от тях са се преселили във вътрешността на Сърбия“. След молдовците, украинците и руснаците най-многобройни във въпросната класация са турците. 46 души от южната ни съседка са получили български паспорт. 29 граждани на държави от Близкия изток също са станали българи по документ от началото на годината. Сред тях са израелци, иракчани, сирийци, афганистанци и ливанци. Почти толкова попадат в графата „други“. Само един обаче е придобил българско гражданство по чл. 16 от ЗБГ заради особени заслуги в областта на спорта. Единствената информация за него е, че е украинец и че бил одобрен лично от ресорния министър. Общата цифра на неодобрените, кандидатствали по всякакви критерии, за първите пет месеца на годината е 295 лица. Посочените мотиви са липса на данни за български произход, наложена забрана за пребиваване на територията на Шенгенското пространство, заплаха за сигурността, ползване на фалшиви документи, противообществени и противоправни прояви. На други им попречило, че не владеят български език или че не са се освободили от досегашното си гражданство. Общо 72 лица пък били одобрени, защото били съпрузи на български граждани, като 50 души са грабнали документи понеже преди не по-малко от 3 години са сключили брака си. На други 22-ма дори не им се наложило да се отказват от предишния си паспорт, след като станали български снахи и зетьове. Всички те получили разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване у нас преди най-малко 3 години, както гласят правилата. Нито един инвеститор не е получил българско гражданство за отчетния период, въпреки тази възможност. Нормативната уредба предвижда опция богаташи да получат разрешение за постоянно пребиваване, ако вложат 1 млн. лв. или увеличат вложението си с такава сума. Това дава и основание да получат паспорт. Такава привилегия имат и ако вложат 6 000 000 лв. в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар. Трета възможност е да извършат инвестиция в страната чрез внасяне на 500 000 лв. в капитала на българско дружество. По-лесно обаче би било инвеститор да придобие наш документ и ако е увеличил инвестициите си на 2 млн. лв.

Извор: аctualno.com

Предишна статияПартийна принадлНежност
Следваща статияVIII редовно заседание на Общинския парламент в Босилеград
Александър Димитров
Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 26 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.