Начало / Новини / Лоши новини за българите от Босилеградско

Лоши новини за българите от Босилеградско

Безработица, заболеваемост, смъртност, лошо административно управление и обезлюдяване убиват района

Д-р Валентин Янев, София-Босилеград

В продължение на повече от десетилетие българите от Западните Покрайнини живеещи в Босилеград и околността започнаха да боледуват необичайно много от различни видове ракови заболявания. Зачестиха неимоверно много карциномите на белите дробове, на панкреаса, на стомаха, на дебелите черва, на черния дроб и въобще злокачествени заболявания на почти всичките вътрешни органи. Това повлече след себе си и много висока смъртност от тези болести, които  знаем, че на този етап са практически нелечими.

Защо настъпи това явление – покосявайки сънародниците ни там като природно бедствие? Районът е полупланински. Въздухът по принцип е чист. Производства, създаващи опасни отпадъци в града, вече няма, защото всички цехове и клонове на заводи фалираха и отдавна не работят. Безработицата достига 80 процента. Гробищата на Босилеград и околните села се изпълниха и продължават да се пълнят с надгробни паметници на хора между 40 и 60 години.

Когато  се сравни заболеваемостта и смъртността сред българите в Цариброд /Димитровград/ и околността веднага се забелязва огромната разлика в структурата на заболеваемостта и смъртността между двете общини, в които живеят изключително българи. Няма такава изразена заболеваемост и смъртност от ракови заболявания и във вътрешността на Сърбия.

Само българите в Босилеградско, белязани сякаш от някаква прокоба продължават да умират повсеместно от злокачествени заболявания и предизвестявайки обезлюдяването на района със съучастието на други икономически фактори.

Това състояние на нещата се обясняваше дълго време с големия стрес върху населението от времето на гражданската война на разпада. Но той предизвиква съвсем други заболявания, касаещи сърдечно-съдовата система и психиката на хората. Обясняваха си го хората с така наречените НАТО-бомбардировки преди десетилетия. Но и другаде беше бомбардирвано, пък ракови заболявания в такъв мащаб не се развиха.

Тогава каква е причината?

Отговорът на този въпрос започна да излиза наяве след като българското малцинство набра кураж, организира се и постави открито това питане пред официалните сръбски власти в рамките на една знаменателна среща – „кръгла маса”, състояла се в Босилеград на 1 октомври 2018 г. Темата на тази кръгла маса беше: „Ролята и влиянието на националната и локална власт, бизнеса, неправителствения сектор, медиите и местното население за опазване на природата”. Съорганизатори на тази среща бяха Сдружение „ГЛАС”-Босилеград, Сдружение „ЕКО-БИО-ПРАВДА” И Българската телеграфна агенция представлявана от Александър Димитров председател на сдружение ГЛАС.

Участие в това събитие от българска страна взеха  Генералният Консул на България в Ниш Едвин Сугарев, заместник- министърът на околната среда и водите в България Красимир Живков, членът на Комисията по околната среда и водите в 40-то Народно Събрание на Р.България –Петър Хр.Петров, Борислав Сандов – съпредседател на партия Зелени и на Балканските Зелени в София и други представители от България. От сръбска страна срещата не бе уважена на същото институционално ниво. Присъствуваше кметът на Босилеград Владимир Захариев, общински съветници, Микица Василев – екологичен съветник в местната община, Миодраг Стойкович – ГРОТ АД КРИВА ФЕЯ, отговарящ за защита на жизнената среда за живот и работа, Ботю Христов – председател на Сдружение „ЕКО-БИО-ПРАВДА”, още други представители на босилеградското гражданство, като Иван Николов – председател на КИЦ-Босилеград, Севдалин Атанасов – природозащитник от Кюстендил, д-р Валентин Янев от София, Милена Миленова – преподавателка в Босилеград, Бранко Митов – природозащитник и др.

И когато се очакваше, че срещата ще премине в едно приспивно темпо с приказки  за недопускане на неконтролирана сеч на дърва в района, опазването на цветята, тревичките и въздуха, хората на Босилеград изригнаха и показаха,че гражданско общество в умиращия район все още има.
След изказванията на Ботю Христов, Милена Миленова, Бранко Митов, Иван Николов и останали участници, Босилеград вече не е същият.

Дълго таените истини излязоха наяве

И за водите на река Драговищица, които понякога текат бели като мляко, и за рибата, която напълно изчезнала от реката, и за животните, които престанали да се доближават  до реката и да пият от водата и. Снимките, които показаха Бранко Митов и Милена Миленова от водосбора на Драговищица бяха потресаващи. Изровени и изкопани склонове, тръби, отвеждащи речните води от естествения им път, побеляла вода и речни камъни, опустошен пейзаж!

И зад това бедствие стои рудодобивът извършван в мина „Караманица” в района на Босилеградско.

По данни, изнесени на „кръглата маса”, там се добиват  цинк, сребро, олово и мед. За обогатяването /пречистването/ на рудата на место се използуват изключително вредни реагенти като сярна киселина и други.

Съпоставянето на гореизложените факти за състоянието на водосбора и водите на река Драговищица, направените снимки в района на мината и водосбора под нея, вида на добиваните метали и заболеваемостта и смъртността сред населението в Босилеградския край  навеждат на единствено възможния извод:

Водите в Босилеградския край са недопустимо замърсени с мед, олово, цинк, сребро и реагенти за тяхното извличане от рудата. Чрез водите е замърсена цялата почва на Босилеградско и всичко каквото расте на нея. От водите и почвата тези отрови проникват в организмите на местните хора.

Това не са просто отрови.Това са дълго действуващи в природата КАРЦЕРОГЕНИ, които убиват хората живеещи там, без да правят разлика между българи, сърби и цигани. Умират всички еднакво.

Някой прави едни пари  за сметка на тях, тяхното здраве и техния живот.

Скандална беше позицията на кмета на Босилеград г-н Владимир Захариев. Видимо раздразнен, той взе думата и яростно защити себе си, общинските власти и централната власт в Сърбия, заявявайки, че тук проблем няма. Той каза знаменателните думи, че той и общината са „една продължена ръка на сръбската държава” и в този смисъл нещата не зависят от него, защото държавата си прокарва своя политика, но всички проби от вода и почва, вземани до сега, са показвали само добри резултати. Ето защо тези разговори са излишни. После кметът стана и напусна срещата, обирайки със себе си по средата на кръглата маса общински съветници и придружаващи го лица точно преди да започване  горещата дискусия и изказванията по болната тема. Безотговорно поведение на един безотговорен човек!

Но да го попитаме: Господин Владимир Захариев, как може  да съчетавате длъжността си председател на Националния Съвет на българското малцинство в Сърбия и същевременно да бъдете „продължена ръка на сръбската държава”?

Правата и здравето на българското малцинство ли трябва да брани този управник, или да провежда като „дълга ръка” политическите интереси на официалната сръбска власт и то в очевиден ущърб на населението, което очаква защита от него?

С това свое изказване кметът се разобличи окончателно като „кукла на конци”, поставена да контролира, експлоатира и обезлюдява този град с 99% българско население.

След тази среща Владимир Захариев би трябвало веднага да си подаде оставката като председател на Националния Съвет на българското малцинство в Сърбия. Не би трябвало и да помисля да участвува в предстоящите избори за нов Национален Съвет на българското малцинство. Нещо повече, трябва да му се потърси отговорност за сегашното катастрофално положение  на екосредата и природата около Босилеград като съучастник в унищожаването й.

На мен, като участник на срещата не ми остана нищо друго освен, научавайки потресаващите факти, да предложа следното:

  1. Български и сръбски специалисти да вземат проби от водата и почвата в района под мина „Караманица” и водосбора на р. Драговищица.
  2. Пробите да бъдат изпратени за изследване в лаборатории в София, Белград и трета лаборатория в друг европейски град за недопускане  манипулиране на резултатите.
  3. Резултатите да бъдат оповестени публично
  4. Ако те са лоши и се изпълнят нашите най-мрачни подозрения – да се намеси Българската държава.

Република България е длъжна да защитава своите сънародници, където и да се намират те по света.Страната ни не може да е безучастна, когато 10 000 хиляди българи в Западните Покрайнини са обречени на болест и смърт поради безотговорно поведение на местни и централни власти в Сърбия. И на тази страна – Сърбия, ние трябва да съдействуваме да влезе в Европейския Съюз!?

Като добавим обстоятелството, че водите на река Драговищица, навлизат в България и след това се вливат в Струма, която пък отива в Гърция, мащабите на един международен скандал  придобиват значителни измерения. Тук могат да се окажат потърпевши и българите в Кюстендилско, и по цялото поречие на Драговищица.

П.П. През последните седмици в Босилеград се самоубиват 5 души, някои и заради истината, че са се разболели от рак. Твърде много за един малък градец, но явно недостатъчно, за да събудят нечии  заспали съвести.

Източник: www.faktor.bg

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

Още за четене...

Николай Кръстев: Отношенията между София и Белград могат да бъдат заложник на темата Косово

Премиерите на България и Сърбия казаха точка на дипломатическото напрежение, сръбският външен министър Ивица Дачич …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.