Начало / Колумнисти / Лично становище на Националния съвет на българите в Сърбия

Лично становище на Националния съвет на българите в Сърбия

От едно „реагиране“ на председателя и зам.председателя на Националния съвет на българското национално малцинство  Владимир Захариев и Стефан Стойков се разбра, че те много са се засегнали и обидили от това, че „някои български дипломати в Сърбия“ са им отправили обвинения, че Националния съвет не си върши работата.

Всъщност, става дума за едно изказване на българският посланик в Белград Радко Влайков на  8-ма Кръгла маса на тема „Представяне на проектозакон за изменения и допълнения на Закона за националните съвети на националните малцинства” организирана в Белград на 16 април от Министерството на държавната администрация и местното самоуправление с подкрепата на Мисията на ОССЕ. На която ръководството на Националния съвет на българите за пореден път не благоволи да отиде.

И не става дума за изказването на посланик Влайков а за нещо много по-драстично – оттегляне на доверието на България от председателят на Националния съвет на българите в Сърбия.

И вместо да свикат заседание и да обяснят и поемат отговорност за това как се е стигнало до там държавата майка да свали доверието си и да прекъсне отношенията си с председателя на Националния съвет на българите в Сърбия, Владимир Захариев и Стефан Стойков влязоха в обяснителен режим с българските дипломатически представители в Сърбия и да спорят кое било вярно и кое не?!

Според тях, например, не било вярно, че заседанията на Националния съвет и протоколите се водели на сръбски език?! Националния съвет няма сайт на който, по закон, е длъжен да публикува всички свои документи и решения, но на фейсбук страницата на Националния съвет последната споделена информация от Интернет Портал  ФАР, е от 24 февруари т.г. и точно в нея пише че, според думите на член на Националния съвет Деян Милев,  „материала за сесията е бил доставен само на сръбски език“?

В стремежа си да отклонят вниманието на българската общественост в Сърбия от бездействието, провала и катастрофалното положение на българското малцинство и особено от скъсването на отношенията между България и председателя на Националния съвет и кмет на Босилеград, Захариев и неговия заместник Стойков се опитват спекулативно да подведат незапознатите с някакви полуистини за “български паралелки“ и „превеждане“ на учебници от сръбски на български.  И удобно пропускат да кажат, че дори и тия мижави постижения са постигнати въпреки тях, а не благодарение на тях.

Там където сега има български паралелки в 9, 10, 11 и 12 клас в Гимназията няма преведени учебници, а там където има преведени учебници – вече няма ученици.  За последните 12 години от откриването на първата паралелка на български език в Босилеград, учебниците са преведени до към седми клас. Значи, на Захарийев и Стойков ще им трябват още цели три мандата да преведат и останалите учебници!  А до тогава, благодарение на „мъдрата“ им политика в общината, в Босилеград вече няма да има нужда нито от паралелки, нито от учебници, защото хората си търсят нови места за живот  и масово се изнасят от Босилеград.

Председателят на Националния съвет размахва с вестник „Ново Братство“  и „Нова Радио телевизия Босилеград“(?) и се опитва да докаже, че те отразявали всички по-важни събития и теми касаещи българското национално малцинство!? Даже се оплаква от „неуважаването“ на институцията Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия, защото не бил канен на срещите на високо равнище между България и Сърбия!?

Всеки що-годе грамотен читател ще ви каже, че „Ново Братство“ е частен вестник на Захариев и всички информации са така подбрани и обработени, че да обслужват неговата неограничена лична власт. При това той иска безусловно уважение и обич, и даже не си задава въпроса как може да бъде уважаван кмет и председател на Националния съвет на българите, който чества „освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“, отказва гостоприемство на вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова и издава заповед да се отнеме паметната плоча на невинните жертви от Босилеградският погром!?

Да не говорим за това, че под неговото управление община Босилеград удари дъното и загуби почти две-трети от жителите си. Да „уважаваш“ такива ръководители значи да се солидаризираш с тяхната престъпна политика. Нещо, което би било чисто национално предателство.

Захариев не пропуска да се похвали и с високите „културни“ постижения на Националния съвет – кръгли маси за (не)образованието на майчин български език, финансиране на проекти и забележете, служебната употреба на майчин език – нещо, което пък изобщо не съществува!

Пропуска да спомене фестивалите „Краище пее и танцува“ и „Великден на тримеждието“ и гротексните му изпълнения на селските събори – ярки примери за за най-долнопробна чалга и демонстрация на сръбство и македонизъм в центъра на Босилеград.

Разбира се, не пропуска за стотен път да заклейми „българите по професия“ финансирани от България, въпреки че самият той е активист на сръбските националистически партии щедро финансиран от сръбския бюджет за да провежда асимилационна политика срещу собствения си народ, за което не забравя да благодари на „институцииите на Р Сърбия“!?

На края остава недоумението дали Захариев и Стойков отразяват становище усвоено на заседание на Националния съвет на българите или злоупотребяват с Националния съвет за да прокарат своите лични становища мотивирани от ярост, злоба и партизанщина.

Иван Николов

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!




За Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Още за четене...

Слово за историческото „нищо“

Вече два дни се опитвам да осмисля „историческата реч“ на президента Вучич на Газивода и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.