Начало / Колумнисти / КЪДЕ ОСТАНА ДЕТСТВОТО?

КЪДЕ ОСТАНА ДЕТСТВОТО?

Напоследък често се случва да присъствам на разговори, в които ние, от средното поколение (35-45), обсъждаме че нашите деца нямат истинско детство, че са станали зависими от мобилните си телефони, от лаптопите и други електронни устройства и това било много лошо. Дали?

Какво беше нашето детство? Да, прекрасно. Както детството на почти всяко дете. Ние с моите приятели играехме по цял ден на фунийки (помните ли списанията „Жената днес“ и „PIF“ с прекрасната тинкъ гланцирана хартия), на жетони (които си „набавяхме“ от близкия до моя квартал Електрокарен завод), на футбол, мятахме „водни бомби“ от балконите, обикаляхме половин София с колелата си, целехме се с прашки и какви ли не още дивотии. Въпреки, че съм бил винаги с отличен успех, отделях не повече от един час на ден за учене. За събота и неделя да не говорим. През останалото време бяхме навън. Всички. И аз съм много щастлив с детството си.

Но – времето днес е различно. Както нашите баби и дядовци не са имали колела, не са яли банани и портокали дори и на големина празници (камо ли всеки ден, когато им се прииска), така и ние сме били непрекъснато навън основно защото е нямало какво по-интересно да правим вътре. Всяко време има своите плюсове и минуси. Днес например нашите деца са по-асоциални от нас, трудно общуват, по-неспокойни и припряни са, по-затворени, но има и много други неща, в които очевидно ни превъзхождат. По-креативни са, по-лесно намират и обработват информация, много по-добре се справят с виртуалната действителност, а това е нещо задължително, за да си успешен в бъдеще. По-малко мрънкат, по-малко са хипохондрици като нас и нашите баби и родители (най-малкото защото няма пред кого да преиграват). Общо взето са по-подготвени от нас да се справят в новото време. И това също е нормално.

Затова, като човек, който всеки ден общува с десетки деца, искам да дам един непоискан съвет към самите нас – родителите. Не съдете децата си, не им обяснявайте какво не могат, а какво могат. Не ги сравнявайте с другите деца, защото вашите деца са добри в едно, а другите деца – в друго. Просто общувайте повече с тях, вярвайте им и им показвайте непрекъснато, че разчитате на тях. Не те на вас, а вие на тях. Защото те умеят да разбират това и се мотивират силно от него. Опитвайте се да запълвате в съзнанието на вашите деца най-големия обществен дефицит – на доброта, на вяра, на достойнство, на уважение към другите и повече скромност, на чест и на стремеж към справедливост. Защото в обществото често успяват обратните случаи, но аз съм сигурен, че вие не искате вашите деца да станат „успешни“ за сметка на душите си.

В заключение – нашите деца са по-добри от нас, нищо, че не ни се иска да си го признаем! Нашето детство – добро или лошо – отмина. Сега е ред на тяхното. За което и те след време сигурно ще пишат хубави спомени, както писах и аз днес!

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!




За Стефан Иванов

Стефан Иванов е роден през 1975 г. в София. Магистър по история, богословие и маркетинг. Три мандата общински съветник в София (2003-2015). Автор на книгите „България и Германия – 1914-1915 г.” и „Три цвята – синьо, синьо, синьо”. Ангажиран многократно с дейности и инициативи, свързани с Босилеград. Женен, със син и дъщеря. Публикува текстове в своя колонка в „ГЛАС ПРЕСС” всеки понеделник.

Още за четене...

За ключът на Босилеград, зелниците, водката и мъртвата река

Една паметна плоча за жертвите от Босилеградският погром, на два пъти през 2017 и 2018 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.