Има ли нужда от ново Възраждане?

  Светлината пречупена през призмата на миналото оставя ярка следа в сърцата ни, но отчуждената и роботизирана действителност замъглява блясъка и замръзва топлината на истинските човешки ценности.

  Времето бавно и неусетно минава, но силата му на преобразяване е ненадмината. То е като привиден белег върху кожата на живота. Боли, но не се вижда, прикрито пече душите ни. То успява да пресъздаде смисъла за приятелството, за семейството, за любовта. Истинските чувства метаморфозират в слабост. Загубват се стремежите за човешка близост. Загасва топлия, любовен, нежен поглед, който е горял векове наред и предавал най-съкровените чувства на две обичащи сърца. Този поглед сега е закован в екраните на любовните и еротичните, неморални илюзии. Вечните, неразрушими вериги на една приятелска прегръдка, кога станаха окови на робство? Кога святата институция –брак, се превърна в синоним на затвор, от кога любовта започна да отнема свободата? Кога започнахме да се страхуваме от собствените чувства, от самите нас? Кога забравихме да обичаме? Хайде да се върнем назад във времето и да се опитаме да намерим загубената храброст! Хайде да се хванем за ръце и разтопим леда, който ги е оковал! Нека да покажем, че душите ни все още се нуждаят една от друга, че очите още търсят нежния и утешителен поглед, който разбива всяко съмнение, че ние не сме роботи, а хора. Днес е време за ренесанс на искрените, вечени, неунищожими чувства. Време е тъмнината завладяла самотните ни страхливи сърца да изчезне в светлина. Трябва да разберем, че и физическото присъствие на един човек е незаменимо. Нека отново се научим да общуваме очи в очи с хората, които са до нас. Нека света ни заблести с една нова надежда, че всички ще живеем с почитание към чуждите и собствени души. И заспалата човещина ще се събуди. Действителността ще подражава на неопетнения отблясък на миналото. Няма да бъдем роби на един виртуален свят, когато можем да се докоснем до цялата перфектност на природата, когато можем да почувстваме нейната хармония. Няма от какво да се страхувате хора, започнете да живеете отново!

   Ще възкръснат чувствата-спасители и нашият угасен свят ще заблести!

Радица Божилова

Докладвай за грешка на тази страница!





    captcha

    За Радица Божилова

    Радица Божилова е родена на 13 януари 2000г. Живее в Босилеград, където завършва основното си образование. Сега е ученичка в 11 клас в Босилеградската гимназия. Пише поезия и проза, издава стихосбирката "Изповеди на сърцето" през 2016 година.

    Още за четене...

    Празнични размисли

    Днес е национален празник – 6 септември – Ден на Съединението. По-точно на Съединението на …

    Един коментар

    1. Наскоро попаднах в Интернет на стихотворения на Радица, които приятно ме изненадаха. Сега чета и нейна проза, в която ми харесва силата на емоцията, но и силата на характера. Надявам се Радица да запази детето в себе си, и да продължава да пише. Понеже писането е призвание.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.