Начало / Колумнисти / ДУМАМ ТИ ДЪЩЕ, СЕЩАЙ СЕ СНАХО!

ДУМАМ ТИ ДЪЩЕ, СЕЩАЙ СЕ СНАХО!

Последното изказване на сръбския първи вицепремиер и външен министър Ивица Дачич лично за мен не е изненада, а е напълно логично и очаквано. Ако човек се вгледа внимателно в неговата политическа биография, ще съзре, че той винаги е бил в плен на великосръбския шовинизъм. Нещо повече, това е единствената среда, в която личности като него могат да виреят. Изсъсканите му думи към българския премиер не са случайно изпуснати. Това са думи, изказани от сърце, след дълго криене и спотайване пред обществеността за това какво наистина мисли. Това всъщност е истинската позиция на Ивица Дачич. Този човек не е способен да надскочи школата на Слободан Милошевич – школа на омраза, на войни, на престъпления и смърт, от която пострада най-силно не друг, а самият сръбски народ. Този агресивен шовинизъм, гарниран с непреодолимата проруска геополитическа ориентация е огромна заплаха не толкова конкретно за България, колкото за самия Европейски съюз. Духът на идеята за обединена Европа е раните от миналото да бъдат лекувани заедно без никой да претендира да бъде носител на абсолютната истина от последна инстанция. И ако за следвоенните Франция и Германия, като свободомислещи народи, не беше голям проблем да поставят своите общи интереси на първо място, то това много трудно може да се каже за бившите съветска и югославска империи, чиито разпад е съпътстван от безброй регионални и световни катаклизми. Остана ли и една република или автономна област от бивша Югославия, с която сърбите да не са в лоши отношения? С някои водиха войни, други заплашват, трети обявяват за свои исконни територии. И понеже вътрешните врагове свършиха (ако се изключи агресивната политика на Белград за пълен контрол над българското национално малцинство в страната, провеждан от зависими от белградските тайни служби родоотстъпници с българско потекло), сега те се насочват по традиция към външни врагове. Родените в партизанските легенди сръбски подвизи през Втората световна война оживяха с пълна сила в обърканото съзнание на някои съвременни сръбски държавни ръководители.

Какъв трябва да бъде българският отговор? Европейски. Да се обясни на тези социалистическо-имперски носталгици, че годината е 2019, а не 1945 и че те се натискат за членство в Европейския, а не в Съветския съюз. Да се продължи адекватната политика на българското външно министерство и нашите посолство в Белград и Генерално консулство в Ниш по пълна изолация на зависимите от Белград антибългарски фактори в националното ни малцинство в Западните покрайнини. Да се подкрепи много по-активно и реално борбата за съхраняване на българската национална идентичност на населението в Западните покрайнини като елемент от общата европейска политика за единство в многообразието. Защото ние не очакваме сърбите да станат българи, но и в Белград не бива да очакват да проспим неадекватните подмятания от личности, които цял живот ще живеят в плен на миналото и на катастрофиралите си политически мечти. А Сърбия рано или късно ще дочака истински демократично и европейски управници. Въпрос е единствено на време.

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Стефан Иванов

Стефан Иванов е роден през 1975 г. в София. Магистър по история, богословие и маркетинг. Три мандата общински съветник в София (2003-2015). Автор на книгите „България и Германия – 1914-1915 г.” и „Три цвята – синьо, синьо, синьо”. Ангажиран многократно с дейности и инициативи, свързани с Босилеград. Женен, със син и дъщеря. Публикува текстове в своя колонка в „ГЛАС ПРЕСС” всеки понеделник.

Още за четене...

Да се откажеш от бащината къща

Гледам, слушам и чета как македонските историци от девет кладенеца вода носят да докажат, че …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.