Дра̀инци – име, за да се помни!

Това било много отдавна, по времето на разцвета на Османската империя, да речем някъде в 16-ти век, под управлението на Сюлейман Великолепни.

Нѐманьинци, Щипско село, живяло своя живот като всички други села под турско робство. От време на време някой разюздан турчин прави сакатлъци на местното християнско население, но какво да се прави, съдба – казвали хората, щом сме под ятагана, това ни чака! 

Семейството на Трайчо било на почит в селото, защото бил по-заможен от другите селяни и им помагал с каквото можел. Той имал двама синове и една дъщеря, чиято хубост била известна не само в Нѐманьинци, но и в околните села. Когато я видял щипският спахия, онемял от красотата на девойката и веднага започнал да крои планове как да я прикотка за ханъма в своя харем. Опитвал с благо, с хубави думи, с красиви обещания, с пари и богатства, но момичето не се поддавало на съблазните му.

„Не искам турска вяра и ханъма да ставам, дори и всички блага на този свят да притежавам!” – казвала хубавицата. Един ден спахията решил – ако не става милом, то ще стане силом! Взел две заптиета и се упътил към Нѐманьинци. Синовете на Трайчо хванали къра, по селска работа, а девойката била у дома с родителите си.

-Ти знаеш за какво ида! – изпънал се спахията пред Трайчо. – Дъщерята ти искам, ханъма да ми бъде!

-Това е нейна работа, аго – отговорил бащата. – Ако тя иска, аз съм съгласен.

Обаче дъщерята без усукване отсякла:

-Тая няма да стане! Не искам богатства, не искам сараи! На мен и това ми стига, което имам.

Увещанията на спахията не му помогнали. Тогава той с всичката си сила и злоба се нахвърлил върху девойката. Викове, плач, зов за помощ – но всичко било напразно. Заптиетата помогнали на спахията да наложи волята си и оскърби момичето. Скоро пристигнали братята и веднага разбрали какво се е случило. Тогава по-големият брат смигнал на по-малкия и казал:

-Хаирлия да е, аго, нека бъде волята твоя! Заведи сестра ми в твоя харем за ханъма, знам, че си добър човек и ще се грижиш за нея! А сега дай да се почерпим като хората и с халал да си тръгнете.

Турците се ококорили след тези думи, а по-малкият брат насаме успокоявал сестра си, че всичко ще се нареди, както трябва, но за жива глава тя няма да бъде турска ханъма…

След няколко чаши вино турците се разпищолили и все едно са на сватба, доволни от постъпката на големия й брат, че дава сестра си за спахийска ханъма, ударили го на веселба. Докато спахията гаврътвал поредната чаша вино, старият син на Трайчо мигновено грабнал брадвата и отсякъл главата на турчина. Заклал го като петел. Домашните пък се нахвърлили върху заптиетата, вързали ги, ударили им як пердах, а като се поотморили от боя, братята ги яхнали като коне и ги изкарали горе, на чукара, та живи ги одрали. Така отмъстили за сестра си.

Още същата вечер Трайчо подбрал домочадието, взели основното от покъщнината, жените яхнали конете, а мъжете покарали воловете и овцете, па тръгнали мълчешком към изгрева, в неизвестното.

На втория ден се спрели в землището на село Извор, Босилеградско.

-Е тука ще бъдем! – рекъл Трайчо. И посочил нагоре – Виждате ли този орел как се вие над главите ни, та той ни сочи къде да спрем.

-Нека бъде! – рекли синовете.

А мястото нарекли Орлов дол. Малка полянка, отстрани с дъбова гора, а в подножието – суходо̀лина с малко изворче в единия й бряг. Там свъртели стадото, направили колиба за подслон. Обаче след известно време, когато опознали местността и се запознали с първите комшии на има-няма някой километър от тях, решили да се изнесат горе, на баира, на равното, близо до буен студен извор. Местните, от махала Баба Ружинци и Вукарцѝ ги наричали с щипското им име Нѐманьичини. Обаче когато се сближили с новите си комшии и стекнали доверие едни към други, тогава Трайчо разправил истинската история на семейството си и неговото преселение в Извор. Тогава местните от Нѐманьичини ги прекръстили Дра̀инци, демек дерачѐ, дера̀чи. Така Трайчо и семейството му станали първите жители на днешна Дра̀ина махала в село Извор.

Махалата бързо се разраснала, построили се нови къщи, плевни, кошари… Пари за имоти не са давали, защото ничия земя имало достатъчно, за всички – стига да има кой да я обработва. За да се справя по-лесно с обширните си имоти и с кърската работа, трудолюбивото семейство си наело слуги. Не след дълго построили къща в центъра на Извор – нека се найде, казвали дра̀инчани. Един от слугите, когато спестил достатъчно пари, напуснал дома на дядо-Трайчовите потомци и се заселил на километър и половина североизточно към Рудина̀та. Така той станал родоначалник на Пачаръ̀зова махала. Благодарение на убийството на един насилник спахия и две заптиета село Извор се разраснало с две махали повече.

Радко Стоянчов

Докладвай за грешка на тази страница!





    captcha

    За Радко Стоянчов

    Радко Стоянчов е роден през лето господне 1954.г. в с. Белут, Босилеградско, Западни покрайнини. Зодия стрелец, образование грамотен, книги печатал и ще печати, награди само и единствено за поезия.

    Още за четене...

    Вирусът на тоталитаризма

    Бяхме свикнали да си мислим, че благодарение на технично-технологичния напредък и компютрите сме достигнали някакво …

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.