Начало / Новини / Димитър Боримечков – летописец на всичко българско по бесарабските земи. Днес е на 71 години.

Димитър Боримечков – летописец на всичко българско по бесарабските земи. Днес е на 71 години.

Димитър Боримечков – летописец на всичко българско по бесарабските земи. Днес е на 71 години. Димитър Боримечков безкористно и неуморно работи за културното и духовно възраждане на бесарабските българи. Организирал е много културни мероприятия в България и Молдова, написал е стотици журналистически статии, организирал е над двадесет фотографски изложби. Димитър е роден на 1 май 1949 г. в гр.

Тараклия, Молдова. Завършил е журналистика в Кишиневския държавен университет. Придобива известност сред своите сънародници като фотохудожник и с публикации на репортажи и снимки на България във вестниците “Роден край”, (Украйна) и “Родно слово” (Молдова), с издаването на в. “Български глас” в гр. Тараклия, притурката “Светлина“ към районния вестник “Свет“. Той е събирач на българска книжнина, летописец на всичко българско по бесарабските земи, населени с българи, документалист, който подрежда и класира архива на българите, които творят и работят за българската кауза в Бесарабия. Откъс от интервю с Димитър Боримечков публикувано през 2007 година от изданието blitz.bg – Г-н Боримечков, как се чувствате като човек над 55, т.е. на 57 години? – Като че ли не чувствам, че съм на толкова години, на колкото съм. Спортувам, много ходя пеша. Изобщо, усещам се като млад човек. Жизнен съм, винаги в творческо състояние. Мисля само позитивно. Зодията ми е Телец. Разбира се, с рогата – и напред. – Кое в живота ви дава стимул? – Точно това ми дава стимул – желанието ми да бъда на върха, да бъда първи. Спортуването, позитивното мислене, борбеността. А това всичко калява характера. Оцеляването е като че ли в гените ми. Силни са били прадедите ми. Вероятно съм приел най-хубавите им черти. Напук на всичко, вървя по предопределения ми път. – Как се отнасяте към вашето здраве? – Би трябвало да отделям повече внимание и грижи. Човек обикновено мисли: днес съм жив и здрав, утре пак ще има ден – дано да съм не по-малко здрав. Затова понякога стават необратими процеси. Аз съм целият в днешния ден, бързам да успея, затова не полагам много-много грижи за здравето си. Но пък, от друга страна, откровено да ви кажа, чистият въздух, здравословната храна, позитивното в живота ми ме правят все още здрав. А и това, че съм полезен на хората. Общуването с тях ме окуражава. Много положително ме зарежда и ходенето на различни културни прояви тук, в София. Всичко това нито за минута не ми дава време или повод за песимизъм, още повече – да боледувам. – Какво е за вас България? – България за мен е блян. Свята е тя за мен. Казвал съм го това неведнъж. По различни причини. И ще го казвам още стотици пъти.

Независимо от това кой как се отнася към нея и кой какво говори за моята реално съществуваща и бленувана България. – Кои са любимите ви теми като поет и фотограф? – Любимите ми теми са природата и хората като цяло. Сред величествената природа надареният от нея човек вижда красотата й със сетивата си по-различно от другите. Той чрез словото изразява своето възхищение от величието й. А чрез снимката – визуалния красив и неповторим неин образ. Природата на различни места по света е различна. Балканът е толкова величествен, че на човек не му стигат думите, за да изрази своето възхищение от видяното. Но и моят Буджак също е красив – тази равнинна бесарабска степ. Стига човек да съумява да открива тази красота, това, което го вдъхновява. В човека ме интересува как и какво вижда сърцето му. Сетивният му свят, духовното начало ме интересува. Ако съм успял, то това именно и пресъздавам в словото, както и в снимките. – Какво е характерно за литературното творчество на бесарабските българи като цяло? – Общите български корени, чувството им за родина – Молдова или Украйна, за прародина – България. Както патриархалните, така и възрожденските литературни традиции. В тяхното творчество няма откъснатост от корена – българския. От земята, тази, на прадедите ни. И тази – буджакската (“буджак” означава “ъгъл”, географско понятие), в която сега живеят. Живеейки вече два века в Бесарабия, те проникновено пишат за своето Отечество – България. Милеят за него, за славното му минало, както и за нея, за България – сегашната, днешната. Тя им е майка-родина, защото са се родили в нея. – Какво ще пожелаете на читателите на вестник “Над 55”? – Да смятат, че следващите 5 са само за радост – покрай тях вече растат нови поколения. А на тези, които нямат семейство, все още не е късно да го създадат. Според мен животът става по-интересен, когато си над 55. Дано животът Ви да не пристава да бъде интересен и след 71 години! Бъдете жив и здрав за много години!

Снимки:  личен архив на ДБ

Източник: Ирина Богоева

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За redaktor2

Още за четене...

Софийският университет се затваря за посетители до 31 декември, праща болните 28 дни в изолация

Студентите ще влизат и излизат под строй от залите, вътре ще са само с маска …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.