Горна Ръжана – самовилско село

Там, където се събират четири потока, образуват Ръжа̀нска река. Там, където до 1920 година е била границата между България и Сърбия, горе на тридесетина километра, северозападно от Босилеград, на надморска височина около 1400м., се намира село Горна Ръжа̀на, чиито къщи са разхвърляни в девет махали по склоновете на Ръжа̀нска планина. 

Горна Ръжана е едно от най-вододайните села в Босилеградска община. Най-южният поток слиза откъм Пло̀чки прѐслап, другият се носи откъм връх Чука, третият иде от извора Плавѝло, който се намира под връх Просенѝк и неговите води са най-студени, та „когато пивнеш от тях, у̀чело те удари”, както казват ръжанчани; а четвъртият е най-дълъг и най-буен, наречен Вильоко̀щица, извира горе, под Мали Стрѐшер. Кой от кой по-красив и по-пенлив! Така събрани, до Горна Лѝсина носят името Ръжанска река, на времето бъкала от риба, и то най-много пъстърва.

Селото получило името си най-вероятно от студения вятър, който „ръжѝ”, демек ръмжи, та оттам и името.

Първите заселници не се знае откъде са дошли, но на времето мерата на Горна и Долна Ръжана били пасища на Горна Лисина, та може би някой горнолисинец „по неволя” се е настанил тук. А след това са го последвали и други заселници, от околните села.

На стари находки селото не е богато, обаче в югозападния му край, където започва реката, се намира малка равнина, която се нарича Селище. Предполага се, че тук на времето е било цялото село.

В незнайни времена гъстите гори и бистрите води на реките и потоците били обитавани от самовили. Самовилите били много красиви девойки, с разплетени коси, винаги излизали голи, в потайно време, пред първи петли, за да играят хоро. Едно от сборищата на самовилите било мерата на Горна Ръжана, на местността Вѝльо ко̀ло, под върха на Мали Стрѐшер. На мястото, където самовилите са играли, бил очертан вдлъбнат кръг, а в средата му стоял гайдарят или кавалджията.

Един ден местен овчар, за да си направи шега със самовилите, убил куче и го хвърлил в хороигрището на вилите. Това деяние на овчаря ги обидило и разсърдило и цялото село със страшен вихър от тях било попиляно. От него останали само основите на къщите, а всички хора загинали.

Самовилите преместили своя дансинг, та си образували ново Вѝльо ко̀ло на Бабина поляна в Горна Любата. Със силното си фучене пробили прѐслапа, та така да гледат първоначалното си обиталище.

Близо до старата граница, на местността, която се нарича Юручки гробища, при разкопки хората са намирали големи тухли с кръстове. Самите гробове били по-големи от обикновените и заградени с камъни. Интересно е това, че уж гробищата са юручки, а на тях има кръстове, пък „юрук” е на турски „овчар”, турчин или помак. Предполага се, че те са от времето, когато селото е било на едно място, без махали. Днес Горна Ръжана е сполетяна от злата участ на всички босилеградски села. Обезлюдява. Но легендата за сомовилите е още жива.

Радко Стоянчов

Докладвай за грешка на тази страница!





    captcha

    За Радко Стоянчов

    Радко Стоянчов е роден през лето господне 1954.г. в с. Белут, Босилеградско, Западни покрайнини. Зодия стрелец, образование грамотен, книги печатал и ще печати, награди само и единствено за поезия.

    Още за четене...

    Празнични размисли

    Днес е национален празник – 6 септември – Ден на Съединението. По-точно на Съединението на …

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.