Начало / Образование и култура / В Кубей честваха 160 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан

В Кубей честваха 160 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан

В бесарабското българо-гагаузко село Кубей, Болградски район отбелязаха 160-та годишнина от рождението на именития сънародник академик Александър Теодоров-Балан.

Юбилейното тържество премина в Кубейското училище, носещо името на Александър Теодоров-Балан, където се събраха ученици, жители и гости на селото. С приветствени думи към всички се обърна народният депутат на Украйна и президент на Асоциацията на българите в Украйна г-н Антон Киссе, който подчерта огоромната роля на акедемик Теодоров-Балан и пожела на учениците и преподавателския състав гордо на носят името на своя патрон.

Програмата на юбилейните празненства започна с полагане на цветя пред паметника на Академика, който се намира пред централния вход на училището. Особено наситена бе програмата по време на кръглата маса в училището, където участниците изнесоха много доклади за делото на големия български учен и езиковед. Учениците от своя страна подготвиха празничен концерт.

Историческа справка:

Балан е роден на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници, които първоначално живеят в Болград, а по-късно – и в Кубей. Брат е на генерал Георги Тодоров и на софийския кмет Мартин Тодоров. Завършва Болградската гимназия.

Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда „За звука ь в новобългарския език“. През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата побългарска литература. Балан дава отговор на тезата, публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. „За македонцките работи“. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания, акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.

Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това преизбиран на същия пост (1896 – 1897, 1902 – 1903), а също така и за декан на Историко-филологическияфакултет (1899 – 1900, 1904 – 1905).

В края на 19 век и началото на 20 век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН.

От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.

В 1909 година Балан е инициатор за основаването на организацията Българска матица в Цариград, делегат е на нейния Пръв събор и е редактор на органа ѝ „Летоструй“.

Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. „Български турист“.

Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Светлана Драгнева

Светлана Драгнева е родена през 1973 г. в с. Виноградное, Болградски район (Бесарабия), Украйна. През 1995 г. завършва българска филология в Югозападния университет «Неофит Рилски» - гр. Благоевград. В момента е докторант в СУ «Св. Климент Охридски». От 1996 г. до днес взема активно участие в културно-просветната дейност на българската общност в Украйна. Заместник-председател е на Асоциацията на българите в Украйна, главен редактор на общоукраинския седмичник на български език «Българите: вчера, днес, утре». Носител е на наградата на ДАБЧ – медал «Иван Вазов», държавна награда на Украйна «Заслужил деец на културата».

Още за четене...

Гражданите на Молдова ще могат да пътуват до Украйна с лична карта

Кабинетът на министрите в Молдова днес взе решение за започване на преговори на проект на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.