Вирусът на тоталитаризма

0

Бяхме свикнали да си мислим, че благодарение на технично-технологичния напредък и компютрите сме достигнали някакво свръхцивилизационно равнище и че никой нищо не ни може. В това самозабравяне, пропуснахме да се замислим за своята деструктивна природа, която застрашава не само всички живи същества и бъдещето на планетата, но накрая и самите нас.

По ирония на съдбата, един вирус, както неведнъж в историята, реши да забави човечеството по пътя на тнр. „прогрес” и да отложи самоунищожението му. Коронавируса засега е нашия най-голям враг и нашата имунна система не може да го разпознае и да се справи с него. Вирусите имат свойството да симулират и да копират здравите клетки и така се вмъкват в организма и го атакуват. Още повече, блокират здравите клетки да не могат да активират имунната система.

По същия начин, вирусът на тоталитаризма сериозно застрашава организма на обществото и особено имунната му система – парламентаризма, правосъдието, пазарната икономика, свободата на словото, здравеопазването, образованието и пр. Тоталитарния вирус симулира някакви паралелни, уж „нормални” институции които приспиват обществото до момента, до който той ще се почувства достатъчно силен и ще тръгне в унищожителни акции – войни, грабежи, изтребления, прогонства и пр.

Този феномен е описан от Хана Арендт на примера с нацистите в Германия които, след като премахват Райхстага, централизират властта, волята на фюрера се превръща в абсолютен закон, а злото започва да се разпространява в Европа и по света – следва война, Холокауста и почти глобално унищожение на световната икономика.

Въпреки това, до Втората световна война нацистка Германия се счита за „икономическо чудо”. Хитлер се смята за умен и успешен държавник който успешно преодолява кризата и много народи си пожелават точно такива водачи, които да „оправят” нещата и у тях. Те скоро наводняват европейския континент, но знаем как приключи всичко това.

Пардон, у нас не е приключило. Който иска да се замисли ще открие, че настоящето е идентично с миналото, а понякога го и превъзхожда с бруталността си. Ние мечтаем не за свобода, а за водач който да ни плаща сметките за парно и ток, пък ако ще, нека да си упражнява и правото на първата брачна нощ.

В нашия случай, тоталитарния вирус премина от симулираща в агресивна фаза. Имунната система вече ни е разорена и вирусът се е вкопчил в гърлото ни. Температурата вече е толкова висока, че застрашава виталните функции на обществото. Ваксина няма. Оцелелите тук-таме кръвни зрънца безуспешно се опитваме да се групираме и да го атакуваме горе високо под короната и в горните дихателни пътища. Той обаче е пуснал пипалата си сред нас, изолирал ни е, и не само ни е затворил в непроветрените и задушни домове, но за всеки случай ни е сложил и превръзки на устата. Имаме право само да гледаме и слушаме телевизора от който някакви странни същества с превръзки фъфлят неразбираеми неща. Обществото ни е устроено по модела на казарма от отворен тип. Страхът от среща и контакт със себеподобните, постепенно ни превръща в самотни, изплашени и беззащитни същества докато Великия вирусоносител непрекъснато ни държи под око.

През това кошмарно време ние бълнуваме всякакви небивалици и ако някога все пак оцелеем и дойдем на себе си, ще се почувстваме толкова слаби и изтощени, че ще ни трябват години докато отново се изправим на крака.

Иван Николов

Предишна статияНовите потвърдени случаи на COVID-19 в България са 1595
Следваща статияКоронавирус: нито една балканска държава не е пощадена
Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.