БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО Е ОСНОВНО ПРАВО НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ

0

Биволъ публикува позицията на свой кореспондент от Република Македония, който е млад македонски българин

След последните драматични събития в тази съседна нам държава, е повече от неотложно най-после българското правителство да изготви и приеме ясна и открита политика, спрямо сънародниците ни там. Десетилетията на нихилизъм и отричане на българската етническа принадлежност на граждани на Македония е тежко наследство на наложената от БКП антибългарска политика на Коминтерна за отродяване на македонските българи, където и да се намират те. България продължава да игнорира и да играе ролята на мащеха за нашите сънародници, които въпреки тежките репресии на сърбо-комунизма не загубиха своето национално самосъзнание. Фактът, че всички правителства на България неизменно до днес отказват да дадат приоритетно и естествено родово право на българите от бивша Югославия на гражданство, издава неприкрито тяхната задкулисна обвързаност с идеологическите извращения на бившата болшевишко-комунистическа диктатура, проектирала и създала изкуствените политически “македонска” нация и език. Краят на режима на Никола Груевски в Република Македония е към края си, а с него предизвикателствата пред българските институции за съдбата на македонските българи и тяхното припознаване от Родината-майка стават все по-сериозни.

Защо македонските българи имат право да бъдат граждани на България

Всеки един от нас още от раждане придобива определено гражданство. Какво е гражданството? Гражданството е устойчива политико-правна връзка на човек (гражданина) с носителя на публичната власт – държавата. Разглеждано като правен статут, гражданството включва кръг от права и задължения, уреждащи отношенията между физическите лица и държавата. В политически смисъл гражданството е право на участие в обществения живот и управлението. В по-широк социо-културен контекст гражданството е носител на идентичност, свързана с членство в дадено общество, различавайки себе си от другите. Гражданството също така може да означава/доказва/ принадлежност към един народ – етническа група доколкото самото гражданство е получено въз основание на етнически произход съгласно закона за гражданство на дадена страна.

За да бъдат горе изброените неща по-разбираеми за читателите, ще ги упростим: Гражданството означава принадлежност към една държава, общество, нация. Принадлежност в смисъл че вие ѝ принадлежите, както и държавата принадлежи на вас. Всяка държава сама си определя кои са нейни граждани, кой и как може да получи гражданство на съответната страна. Най-често това се урежда чрез Закон за гражданство.

В света най-чести начини за придобиване на гражданство са по:

  • Родствена връзка (още може да се нарече по произход,

„Jus Sanguinus” от латински – „правото на кръвта”) което означава гражданството на новороденото дете се определя от гражданството на неговите родители. В този случай достатъчно е само един от родителите да бъде гражданин на една страна за детето да бъде прието за гражданин на страната. В този случай детето се смята за гражданин от самото раждане. Доколкото родителите са граждани на различни страни, детето ще се смята за гражданин на двете страни по рождение доколкото това го овъзможава закона за гражданство на съответните страни. Днес в по-голяма част от страните в Европа и в света този модел е водещ и главен.

  • Месторождение („Jus Soli” от латински – „правото на земята”) което означава гражданството на новороденото дете се определя от мястото на раждане, държавата в която е родено, независимо от гражданството на неговите родители/то е без значение/. Този модел същестува в страните на Американския континент: Канада, САЩ, Мексико, Аржентина, Бразилия, Еквадор, Перу, Чили, Парагвай, Уругвай и други. Така на пример дете на български и хърватски гражданин родено в Аржентина още от раждане се смята за аржентински гражданин и освен това то си получава гражданството на своите родители българско и хърватско, от което можем да извлечем извода че детето ще бъде гражданин на три страни: Аржентина, България и Хърватия. Трябва да се припомни че много от страните които го ползват този модел не допускат да се откажете от гражданството. Някои от тях това го допускат само за хора чиито родители са чуждестранни граждани. Тези страни също го ползват и модела „правото на кръвта” за децата на тяхните граждани които са родени в чужбина. Изключение в този модел са децата на чуждестранните дипломати в приемащата страна.
  • Натурализация, което означава че чужденец може да бъде приет за гражданин на определена страна доколкото изпълнява определени условия пропишани в закона за гражданство. Този модел има го във всяка страна и това е начинът лице което няма никакви родствени връзки със страната да стане гражданин. Най-често изисква се постоянно пребиваване в страната в продължителност от няколко години, говорене на местния официален език, да се мине изпит по история, политическа система и т.н. Натурализацията може да бъде ускорена доколкото чуждестранния гражданин стъпи в брак с гражданин на съответната страна.

Много страни в света дават гражданство на хора които принадлежат на определен народ без да имат родители граждани на страната, без да са родени в страна и т.н. Така на пример Италия дава гражданство на хора които имат италиански произход, което означава че някой техен възходящ е бил италианец дали по народност, дали по гражданство, дали може би е произхождал от територията на Италия. Ирландия хората родени в Северна Ирландия която е част от Великобритания ги смята за свои граждани. Така всеки роден в Северна Ирландия по принцип е гражданин на Ирландия и Великобритания. Освен това Ирландия допуска в гражданството да се приеме лице което е от ирландски произход без значение от гражданството на родителите му и мястото на раждане. В тези случаи става дума за хора които днес нямат италианска или ирландска идентичност, не се осъзнават като такива, даже не говорят ирландски или италиански но заради „исторически връзки” се приемат за граждани.

Хърватия и Сърбия дават гражданство на етническите хървати и сърби без значение къде са родени. Така много граждани на Босна и Херецеговина, /страна в която освен босненци мюсюлмани живеят хървати и сърби/ са приети за граждани на Хърватия и Сърбия само заради етническата си принадлежност.

Унгария дава гражданство на хора от нейните бивши територии чиито деди и баби са били граждани на Унгария без значение на етническата принадлежност. Единственото което се изисква е основно познаване на унгарския език.

 Македонските българи – непризнавани и от двете страни на границата

Етническите българи от останалите извън България територии също могат да бъдат приети за граждани на Република България като хора от български произход. Те имат пълно право на това написано и в закона за гражданство на Република България: „Съгласно чл.15 от закона за българското гражданство могат да придобият лица от български произход”. Според този член от закона, лицата от български произход се приемат за български граждани по натурализация без да се изисква постоянно пребиваване на територията на Република България в продължителност от 5 години и отпуст от чуждото гражданство.

За съжаление много пъти това право на българите е оспорвано в България, но и в страните от които са онези кандидатстващи и получили българско гражданство, особено в Македония. Тук българите решили се на този подход биват наричани с обидни за тях думи, обозначават ги за предатели, за родоотстъпници, обиждат ги, псуват ги, уволняват ги от работа. Всичко това става в съвременна Р.Македония в началото на 21 в. Една страна отричаща истерично съществуването на етнически българи на нейна територия.

В началото на 20 век, когато областта Македония е под османска власт, мнозинството от населението в нея е българско. Васил Кънчов, виден български географ и политик ясно ни представя етническата картина на Македония в своята книга „Македония. Етнография и статистика”. Книгата представлява първата цялостна българска статистика на населението на географската област Македония. Втората част от книгата съдържа подробно описание на всички селища в Македония по каази и тяхното население като абсолютен брой, етническа и религиозна принадлежност от което ясно се вижда че мнозинството са българи. Книгата е преведена на френски от Леон Ламуш. Според руския учен Тимотей Флорински трудът на Васил Кънчов: „…най-точно възпроизвежда действителното разпределение на народностите, населяващи Македония”.

Screen Shot 2015-05-09 at 14.15.11

Българите от Македония взимат активно участие в борбите срещу Османската империя, като например борбите за Църковна независимост, Руско-Турската Освободителна война 1877-78 г., Разложко-Кресненското и Илинденско-Преображенското въстания. Сражават се в Балканската война в редиците на Българската армия и Македоно-одринското опълчение за освобождение на останалите ни земи под османска власт. Нашите деди воювали за България и срещу Сърбия и Гърция в Междусъюзническата, Първата и Втората световна война, като български войници в името на българското Отечество, за осъщестяване на Българския национален идеал.

След края на Втората световна война, България е отново на страната на губещите, което означава откъсване от територията й на изконни етнически територии, една от които е и Вардарска Македония. Тази област е върната на Югославия и там започва съществуването на новосъздадената Народна Република Македония. Според наложената силово Коминтерновска доктрина на “македонизма” там е провъзгласено съществуването на македонски народ и език, различни от българските. Въведен е Закон за запазване на националната чест. Според този закон, на практика да се наречеш българин, се счита за престъпление срещу държавата. Всичко българско е изтрито и унищожено, включително и документи от голямо значение, паметници, надписи в храмове, училища, гробища. Унищожени са църковните книги и архиви за кръщенета, сватби и смъртни актове. Тази политика официално се подържа и в Народна Република България, където населението на Пиринския край е обявено насилствено от комунистическия режима за небългарско и е принудено да се самоопредели като “македонско”, да изучава “македонски” език и да изповядва различни от българските историческа памет и национална идентичност. В този период се прави колосална по своя размах подмяна на родовата българска идентичност във Вардарска Македония. Заради това днес в голямата си част българите в Македония нямат документи от своите баби и деди, с които да докажат българската си принадлежност, което силно затруднява получаването им на българско гражданство.

След демократичните промени в България през 1989 година и обявяването на Македония като отделна от Югославската федерация независима държава много българи от Македония решиха, че си е отишъл завинаги репресивния комунистически антибългарски режим. С надежда за историческа справедливост доста от тях решиха да си върнат автентичното гражданство на своите предци – онези, които живееха, бореха се и умряха за България.

От година в година хората все по-масово започнаха да кандидатстват в София. Българите от Македония искат да бъдат приети за български граждани защото сами се чувстват българи и имат правото да принадлежат към българската нация, което и самите го пишат в молбите си за гражданство. Те искат да бъдат равноправни със своите кръвни братя от България по правата и задълженията към Майката-отечество. Както и според самата природа българите от Македония не са с нищо по-малко българи от онези в България. Единствената разлика е, че родените и живущи в България са имали късмет да се родят на свободна българска земя, а ние в Македония трябва да се борим и до днес за естественото си човешко право да бъдем такива каквито ни е създала природата и каквито знаем, че сме от своите предци – Българи.

Абсурдната антибългарска политика на България

През 2014 година българският Министър на правосъдието Зинаида Златанова реши да въведе още по-тежки пречки пред външните българи за получаване на гражданство. Процедурата бе променена, така че канидатите за български граждани освен документ издадент от Държавната Агенция за Българите в Чужбина, са длъжни да имат и оригинален документ отпреди 70 и повече години, където да е пишело че някой дядо е бил българин. Тази откровено дискриманиционна мярка на предишното правителство беше посрещната с бурни протести и искания за #Оставка от страна на българи от Сърбия и Македония. Защо ги няма и няма как да ги има след отродителния комунистически погром всички тези документи, вече казахме. Всъщност една българска институция /Министерството на правосъдието/ отказа да признава документ издаден от друга българска държавна институция /ДАБЧ/. Абсурдът доведе до фаталния резултат – много преписки за българско гражданство да бъдат спрани и ден днешен да не са в движение. Задава се отново въпросът #КОЙ има най-много полза от подобни действия? Паспортната мафия, която се внедрила в надлежните институции може би? Руското влияние върху българските продажни политици, които по този начин работят за сръбските интереси в Македония и македонизма?

Равносметка на историческата справедливост

Да откажеш българско гражданство на българин от Македония, който плаща голяма цена, за да бъде такъв какъвто е в страната от която идва е равно на НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО! Българите в Македония са опазили българската си идентичност, език, история, култура и сега административно България да им каже „НЕ” не става! Българите от Македония са били воини и герои не само във войните за национално освобождение и обединение на България. Те са и видни участници в строежа на съвременна България. Едва ли е нужно да се споменават имената на безспорни личности като: Гоце Делчев, Дамян Груев, Тодор Александров, Иван Михайлов, Симеон Радев, Андрей Ляпчев, Любомир Милетич и много, много други. Голяма част от българските възрожденци, национални герои и интелектуалци са родом от Македония: Христофор Жефарович, Патриарх Евтимий, Неофит Рилски, Йоаким Кърчовски, Райко Жинзифов, Братя Миладинови, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, а в по-ново време: Атанас Далчев, Димитър Талев, Никола Вапцаров, Венко Марковски и т.н. Почти една трета от днешните българи в България имат произход, или са родствено свързани с Македония.

Изтриването на българите от Македония от българското настояще и бъдеще, ще нанесе не само демографска, но и тежка историческа вреда на България. Българският народ ще остане без своята история и без перспектива занапред. Скритата голяма съпротива на българските власти срещу естественото родово признание и бързо огражденствяване на македонските българи /както правят Унгария с Трансилвания и Румъния с Молдова/ е всъщност продължение с други средства на руско-болшевишката стратегия за унищожаване на българския етнос. Това изцяло обслужва идеално чужди геополитически интереси и в условията на демографски колапс, обрича българската нация и държава на изчезване. Т.е. целта за унищожението на България се прокарва съвсем демонстративно и цинично именно от тези, които управляват тази държава. За съжаление, наложените нарочно рестрикции от началото на 2014 г. не са отменени и от сегашните власти – Народно събрани и Правителство в България. Те дори и не дават индикации за подобна реформа.

Българската държава трябва спешно да си уреди позициите и политиката и всеки етнически българин, който поиска българско гражданство, да има възможността да го получи незабавно. Подобна практика е повсеместна и прилагана във водещи държави в света, които градят днес проспериращи нации. Ако днешните български държавни институции работят за интересите на българите, а не за нечии други, са длъжни да адаптират веднага законодателството и практиката си така, че да не се изискват нереалистично документи отпреди 100 години. Трябва да се предприе улеснена и бърза процедура за хората от останалите извън България територии.

Нашето право е дълг на България към нас! Защото имаме право да бъдем български граждани! Защото сме Българи!

Възрожденец

Източник: bivol.bg

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.