Начало / Любопитно / Българите в чужбина – къде емигрират и какво работят?

Българите в чужбина – къде емигрират и какво работят?

Българите в чужбина – голямата болка на българската икономика и голямата надежда за всички останали. Икономиката на България страда все повече от липсата на хора, а българите в България гледат към сънародниците си извън страната с очакване от тяхната воля да дойде промяна. Разбира се, в съвременния начин на живот всеки сам избира дали да нарече избора си емиграция или просто мобилност.

Колко обаче са българите в Европа в момента и какви са тенденциите в мобилността им?

Краткият отговор е около 900 хиляди. Това е числото, което посочи директорката на „Евростат“ Мариана Коцева преди седмица. Тя уточни, че това са регистрираните българи, живеещи в друга държава от ЕС. „Евростат“ няма информация за броя на българите в САЩ и Канада, НСИ също не поддържа такива данни.

Що се отнася до българите, емигрирали в страните от ЕС, броят им за 10 г. се е увеличил двойно

Така през 2018 г. около 13.3% от населението в работоспособна възраст на страната ни (20-64 години) е мобилно. За сравнение – румънските граждани са най-мобилни в ЕС и около една пета от общото население на страната живее някъде из Европа.

Данните сочат още, че от възможността за миграция са се възползвали много повече нискоквалифицираните български граждани. Броят на мобилните българи с основно образование, мигриращи в друга държава, се е увеличил за периода 2008-2018 г. с 10.4%. В същото време нивата на заетост в България са по-високи, отколкото за мобилните българи в други страни. Според „Евростат“ това означава, че миграцията от страни като България е мотивирана от други причини освен търсенето на работа (например събиране на семейства, образование или ранно пенсиониране).

Любопитна е картината и по държави. Най-предпочитана за миграция от страните в ЕС е Германия, в която към 2019 г. живеят близо 340 хил. българи, а броят им нараства с впечатляващите 30-40 хиляди души на година. Ако българите в Германия продължават да се увеличават с този темп, скоро там ще живее цялото население на град като Варна (третият по големина в България). А средната възраст на българите, които живеят там, е 32.4 години според германското НСИ.

Белгия пък е топ дестинация за работа сред българите в момента според „Евростат“, като броят им през 2019 г. възлиза на 37 хил. души. Голяма част от тях са заети в строителството, в сектора на хотелиерството и ресторантьорството и на козметичните услуги по наблюдения на наши сънародници.

Традиционна за българските гастарбайтери държава като Испания отчита сериозен отлив – от 2009 г. (когато българите там са били най-много – около 151 хил. души) до сега българите са намалели с близо 29 хил. души. Това е резултат от дългата рецесия на испанската икономика и краха на строителния сектор, където бяха заети голяма част от българските граждани. Една част от тях се върнаха в България, а други поеха към друга европейска държава.

Според изследователката на миграцията проф. Анна Кръстева все повече българи “се установяват в мобилността”. А миграционните им проекти не са окончателни и често се трансформират – така например образователната мобилност може да прерасне в семейна миграция, временният гурбет да доведе до трайно установяване или пък успешната реализация в чужбина да продължи с успешна реализация в Родината.

Как гледат на мобилността си самите хора, отживелица ли е определението “емигрант” и как присъства България в плановете им за бъдещето?

28-годишният архитект Димитър Гамизов, който живее и работи от осем години във Виена, признава, че има огромно желание да се върне в България и да допринесе за развитието на архитектурата, но смята, че за момента това няма как да стане. „Първо, смятам, че имам още какво да науча тук. Отделно средата (в архитектурата) у нас не предразполага развитието на млади архитекти“, обяснява той. Димитър следи всичко, което се случва в България, и тя определено присъства в плановете му за бъдещето.

21-годишният Борис, който е шофьор на мотокар в Шотландия, обаче е категоричен, че не би се върнал в България. Той заминал още на 16 години, за да изкара „прилични пари“. „Харесва ми много повече тук, здравеопазването е на по-високо ниво, заплатите са по-добри. Мисля да живея тук или в някоя друга държава. Не бих се върнал в България, защото повечето ми приятели вече не живеят там и е трудно да живея сам под наем, особено като съм прекарал толкова време в чужбина. Не виждам защо да се върна – нито мога да имам добра заплата, нито е подредено и чисто“, споделя той.

Източник: bg-voice.com

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

Още за четене...

Посланик на Р България Радко Влайков и председател на Българо – сръбския център Дарко Аначков подписаха договор за реализация на проекта ,,Младите хора в съвременното общество“

Вчера беше подписан договорът за реализацията на проекта ,,Младите хора в съвременното общество“, който е …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.