Бранковци или по следите на патиците

Една от най-големите и хубави римски крепости в Босилеградския край се намирала в село Бра̀нковци, в днешна Кумѝчка махала. Върхът, на който била построена крепостта, е трудно достъпен поради стръмните му склонове. Такива крепости е имало в много днешни босилеградски села, но с времето са разрушени, а местностите, където са били, сетне са наричани Градище. Днес само имената напомнят за някогашните римски укрепления. По римско време тези краища са били рударски селища, управителите на същите са строили крепости за сигурност на семействата и техните приближени. Обикновено в тях са пазени и съкровищата от злато, накити и други скъпоценности от онова време. Предметите и монетите, които се днес намират около тогавашните твърдини, датират от няколко века преди Христа. 

Боляринът Бранко, който владеел северната част на Кюстендилско краище през Средновековието, забелязал една от тези разрушени крепости и решил да я възобнови за собствена угода. Стотици хора няколко години работили за възстановяването на крепостта, даже повдигнали нови постройки, а стените около нея направили по-високи и по-яки, тъй като в хоросана слагали козина и белтъци от яйца, та сместа да стане по-здрава. Когато обновили крепостта, решили да възобновят и тунела от върха, долу до реката. Тунелът бил и тайният изход, и най-краткият път за захващане на вода за нуждите на семейството, прислугата и охраната му. Тунелът се ползвал само за зор заман, което ще рече в крайна нужда.

Когато Бранко разбрал, че турците нахлуват на Балканския полуостров и след себе правят пустош, боляринът съобразил, че един ден те ще достигнат и до стените на неговата крепост. Затова усилено работил върху укреплението на стените, а тайния изход към реката маскирал така, че да бъде незабележим.

-Параскево – казал угрижено Бранко на жена си, – загубихме битката при Марица, турците приближават София, наскоро ще дойдат техните пълчища и до тук, какво да правим?

-Нали каза, че нашата крепост е непревземаема? – окуражила го жената и посъветвала го:

– Но ти плащай по-добре на стражарите, а готвачите повече да се стараят и хубаво да ги хранят, иначе ако има недоволство между тях, свършено е с нас. Залудо тези земи, залудо злато и сребро, залудо дарове и богатства, драги мой господарю! За всеки случай тайния изход маскирай добре, та ако се найдем в нужда, да бягаме… но къде, мили мой… Дано софийските боляри се вземат в ръце, да не се карат и обвиняват помежду си, да се обединят, та дано спрат тази сган… – с уплаха разсъждаваше жена му.

-Ще издържи, ще издържи крепостта… повече от хилядолетие е издържала, ще издържи и сега, укрепена е здраво – почти на себе си го каза боляринът, – но трябва да предупредя и Бусил и с общи сили да спрем врага, иначе…

След това се усмихна и като че излезе от собствената си угриженост, та каза:

-За вечеря ще има чорба от патици. Днеска при укрепването на тунела падна една талпа и уби три от младите. Дадох ги на готвача, та така ще похапнем нещо вкусно. А сега не ги мисли турците! Ще се справим с Божията помощ.

Годината е 1395. Един есенен ден в далечината се чу страшният тътен на турските военни тъпани. Бранко нареди на стражата да бъде по местатат си, а на част от охраната – да напълни казаните с вода, да я греят до кипване.

Тъпани и цвилене на коне, придружени с бойни турски викове. Значи Кюстендил е вече паднал! Турските орди тръгват на север в нови военни походи.

Портите на Бранковата крепост са яко залостени, казаните с водата кипят. Остриетата на стрелите и копията са натопени в отрова. Стражата е по местата си. Бранко и домочадието са в крепостта и цялата дворна прислуга е в бойна готовност.

Турците спряха на разстояние от обсега на стрелите. Командата беше пехотата да се подреди във формата на подкова. Приклекнаха с щитове напред, зад тях войните на коне изсипаха дъжд от стрели. В крепостта се чу приглушена глъч и за миг всичко замря. Стрелите паднаха няколко крачки пред крепостта. Стражата, видимо напрегната, не отвърна на удара, защото стрелите й не можеха да достигнат целта. Зад войниците с конете изправиха някакво голямо съоръжение. Някои от стражата казаха, че това е катапулт. Той започна да изхвърля огнени кълба. Кълбата улучиха целта, крепостта пламна, но охраната потуши огъня.

Издаде се команда пехотата да тръгне напред. Настъпвайки, удряха с ятаганите по щитовете, оглушителен шум изпълни местността. Стрелите на стражата полетяха. Няколко души от турците паднаха с първия изстрел, но останалите не се поколебаха. За час местността се осея с трупове. В този миг и конницата се втурна напред. Стражарите и този път бяха прецизни. Цвилене на коне и болни викове! Военноначалникът турчин над главата си въртеше ятагана и издаваше гръмка заповед за юруш. Доближиха портите и с взлом опитаха да влязат, но казаните с врящата вода се изсипваха върху тях от върха на стената. Викове, крясъци и писъци! Катапултът не преставаше да бълва ту огнени кълба, ту каменни гюллета. Стените на крепостта устояха. Турците се втурваха няколко пъти, но безуспешно. Накрая отстъпиха. Падна нощ и всичко утихна. В крепостта нямаше жертви, само уплаха и няколко наранявания от пламъка на огнените кълбета.

На другия ден турците не дойдоха. На третия ден дойдоха още повече, пак с думкания, пак с викове, пак с повик за предаване на крепостта, но стражата отново се справи, макар че този път с жертви, ала крепостта оцеля.

Турците смениха тактиката. Тръгнаха откъм реката. Няколко патици спокойно плуваха там. Един алчен турчин ги подгони, те се шмугнаха в шубрака. Турчинът ги проследи и намери входа на тунела. Оттук нататък всичко е ясно. През нощта по тунела турците влязоха в крепостта. Избиха стражите и жив хванаха Бранко. Сетне крепостта разрушиха до основи. Патиците предатели ли бяха?! Дали това беше отмъщение за убитите рожби, когато се укрепваше тунелът, или пък спасение за личния си патешки живот, въпросът е философски. Единствено, което остана за днешните поколения, това е името на селото – Бра̀нковци.

 Радко Стоянчов

 

Докладвай за грешка на тази страница!





    captcha

    За Радко Стоянчов

    Радко Стоянчов е роден през лето господне 1954.г. в с. Белут, Босилеградско, Западни покрайнини. Зодия стрелец, образование грамотен, книги печатал и ще печати, награди само и единствено за поезия.

    Още за четене...

    Вирусът на тоталитаризма

    Бяхме свикнали да си мислим, че благодарение на технично-технологичния напредък и компютрите сме достигнали някакво …

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.