Начало / Новини / Балкански барометър 2020: Западните Балкани с ниско доверие в институциите, корупцията – основен проблем

Балкански барометър 2020: Западните Балкани с ниско доверие в институциите, корупцията – основен проблем

Европейският съюз е сериозно ангажиран с европейската перспектива на Западните Балкани, това е един от основните му приоритети. От друга страна, за напредъка на страните към членство в ЕС, е необходимо правителствата в региона да продължат да провеждат съществени реформи. Регионът трябва да работи по-усилено, за да увеличи доверието на гражданите в институциите. Това заяви днес еврокомисарят по въпросите на разширяването и съседството Оливер Вархели по време на презентацията на Балкански барометър 2020 (BB2020), който се провежда онлайн от Съвета за регионално сътрудничество.

Вархели отбеляза, че през следващите дни Европейската комисия ще представи на Съвета на ЕС проект на рамка за преговори за Северна Македония и Албания, заедно с актуализиран доклад за напредъка на двете страни. „Необходима е по-нататъшна работа за върховенството на закона, борбата с корупцията, организираната престъпност, това са основни предпоставки за привличане на чуждестранни инвестиции, икономически растеж и увеличаване на броя на работните места“, каза Вархели.

„Корупцията е класирана като един от най-големите проблеми в региона, както показва самият Балкански барометър – 71% от гражданите смятат, че техните правителства не се борят успешно с корупцията, спрямо 61% през 2018 г.“, допълни еврокомисарят. „Две неща са особено важни за мен в това изследване. 59% от гражданите на Западните Балкани смятат, че членството в ЕС ще бъде нещо добро и представлява увеличение с 10% от предходните две години и това е добър знак. За съжаление 26% от гражданите вярват, че членството в съюза никога няма да се случи. Тази цифра също е по-висока от предишните години“, каза Вархели, предаде БГНЕС.

Според него това може да се отрази на несигурността относно европейската перспектива на региона след няколкото неубедителни дискусии за откриване на преговори за членство със Северна Македония и Албания. „Оттогава предприехме много важни стъпки – през февруари предложихме нова преработена методология, за да направим процеса на преговори по-надежден и динамичен, второ, въпреки пандемията успяхме да постигнем споразумение за започване на преговори за членство със Северна Македония и Албания през март. Втпрки пречките покрай коронавируса успяхме да предоставим пакет от финансова помощ на Западните Балкани в размер на 3,3 милиарда евро заедно с Европейската инвестиционна банка“, каза Вархели.

„Регионалното сътрудничество продължава да се засилва и по-голямата част от гражданите смятат, че това допринася за подобряване на политическата и икономическата ситуация в техните страни – 77%“, заключи той. Майлинда Брегу, генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество отбеляза, че данните от Балканския барометър показват, че 72% от жителите на ЗБ смятат, че пандемията е основен риск за техните национални икономики. Общо 68% от гражданите са загрижени за работата на членовете на семейството си, а само една трета от тях са доволни от работата на техните правителства и смятат, че са се погрижили за тях, така че хората да не загубят работата си.

„В същото време балканският барометър разкрива, че по време на карантината 65% от жителите на ЗБ са заявили, че оценяват чуждата помощ, която е най-вече от ЕС. Мнозинството, 59%, подкрепят членството в ЕС, докато 71% считат ЕС за важен партньор за региона“, каза Брегу. По отношение на корупцията, 83 на сто от жителите на ЗБ сочат политическите партии, 80 на сто – съдебната система, 79% – митническите служители, 76% – здравните работници и 76% – парламентите. 71% от младите хора в Западните Балкани искат да заминат за работа в чужбина.

Балканският барометър показва, че 60% от бизнес операторите са намалили дейността си поради пандемията, а 21% са временно или напълно прекратили бизнеса си. Барометърът се финансира от Европейския съюз. „Balkan Barometer 2020“ е годишно проучване на общественото мнение и икономисти, което се занимава с възприятията и очакванията по отношение на живота и работата, преобладаващите социално-икономически и политически тенденции, както и регионалната и европейската интеграция на Западните Балкани.

Източник: faktor.bg

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Александър Димитров

Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 24 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

Още за четене...

Петър Паунов: Вирусът ни даде уникалния шанс да променим обществения геном

„Вирусът ни даде уникалния шанс да променим обществения геном. Да се отнесем разсъдително, отговорно и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.