Снимка: Румен Скрински/Actualno.com

Ако македонците искат да избягат от сръбския Биг Брадър, сега е моментът

Великосръбската доктрина винаги е включвала покровителствено отношение към Македония. Днес тя намери проявление в изказването на председателя на сръбския парламент Ивица Дачич, според когото България извършила в миналото „тежки фашистки престъпления“.

За тези си думи Дачич може да бъде строго санкциониран, защото обвинение във фашистки престъпления не е шега работа.
По-интересно е друго – как Сърбия продължава да се държи като Биг Брадър и се опитва да командва Северна Македония. Нещо, което България никога не си е позволявала, даже напротив – първи признахме независимата държава, защото имаме обща история, общи цели и общи интереси на Балканите и в Европа.

Да се обърнеш с размахване на пръст към премиер на суверенна страна издава две неща – комплекс за малоценност и породено от него желание за доминиране. И двете, ако в Сърбия не знаят, не се толерират в Европейския съюз. Нито пък езикът на омразата, който Дачич използва.

Това, че България е била в съюз с Германия, е исторически факт и за него има редица научни изследвания. Нито е нещо скрито, нито е нещо срамно. Самото Кралство Югославия е било в този съюз, макар и само за два дни, преди пробританските сили в страната да осъществят преврат. Съюзници на Германия в една или друга фаза на войната са били Кралство Румъния, Първата Словашка република, Кралство Унгария, Независимата Хърватска държава, Финландия, дори Албания, влизайки в състава на Италия. Плюс самата Италия и, разбира се, Япония.
Дали според Дачич всички тези държави са фашистки?

Или го дразни само България, която има ролята на координатор за Западните Балкани поради доказаната си лоялност към Европейския съюз и неговите ценности? Или просто не знае как по друг начин да продължи линията на Милошевич, своя вожд и учител, за сръбската хегемония на Балканите?
Днес времената са други. Република Северна Македония има всички шансове да стане реален член на ЕС и да участва в европейския политически процес. И нейните спорове с България са си само между двете страни. Намесването на Сърбия само издава безсилие и комплексарщина, наследство от Коминтерновските напъни за съветизация на Балканите.

И ако Дачич говори за окупация от страна на България по време на Втората световна, нека да изброи „престъпленията“ от нея: пътища, изградени от България, създадени работни места в тези територии,  построени фабрики, училища, читалища и обществени сгради. Да, и милиони тогавашни български левове за българска администрация. Ако това е фашизъм, нека да погледнем малко в северна посока.

Всеки среднограмотен знае, че всъщност Западните покрайнини са откъсната от България територия след Ньойския диктат. Много лесно може да се види колко е било българското население в тази част на Сърбия през 1941 г. и колко е сега – десетки пъти е намаляло заради насилствена асимилация, запустяване на региона, лишаване от възможности за работа и образование. Всичко това – заслуга на сръбската държава от Титово време, та досега.
И ако българските политици имат вина, тя е в непоследователното отношение към Западните покрайнини. България и до днес няма официална стратегия, нито визия, нито действия. Не е толкова далеч времето, когато Красимир Премянов от парламентарната трибуна нарече Западните покрайнини Южна Сърбия. Малко по-късно същият този парламент беше пометен от истински народен гняв. Но и днешното управление, въпреки наличието на някакви патриоти в него, не се интересува и на практика нищо не прави по този въпрос.

Ако малко по-детайлно проследим антибългарската истерия, ще видим, че по някакво стечение на обстоятелствата само два дни преди изказването на Дачич имаше и друго българофобско изявление, направено от лидера на опозиционната македонска партия ВМРО-ДПМНЕ Христиан Мицкоски. Той патетично съобщи, че „този уикенд в София ще бъде разпарчетосана Македония“. Нищо подобно, разбира се, не се случи, освен българофобското изказване на Дачич.
Колкото до Заев и неговите врагове, това си е техен вътрешен въпрос. Но просръбски настроените политици в Северна Македония не бива да забравят, че за разлика от България, Сърбия беше готова на подялба с Гърция и ако това беше станало, никаква Република Македония нямаше да има. Те трябва да помнят, че по югославско време не можеше и дума да става за македонско самоопределение, самосъзнание и самостоятелност. И ако искат веднъж завинаги да се еманципират от този Биг Брадър, сега е моментът да го направят.

Автор: Евелина Гечева

Източник: actualno.com

Докладвай за грешка на тази страница!





    captcha

    За Александър Димитров

    Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 24 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

    Още за четене...

    Хандбалистите на Северна Македония записаха първата победа и се класираха за втория етап на световното първенство в Египет

    Най-добрият спортен отбор в историята на Северна Македония – мъжкият национален отбор по хандбал на …

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.